Обиколка из Трансилвания – бижуто на Румъния

Имам традиция да си правя пътуване за всеки мой рожден ден. По този начин всяка година си създавам спомени за празника от различна дестинация. Тази година в последният момент реших да направим обиколка из Трансилвания и да опознаем Румъния.

Често пренебрегвам съседките ни и си избирам по-далечни държави за посещение.

Истината е, че се влюбих в Румъния.

Бях посещавала само Букурещ преди десетина години, но Трансилвания … е това вече е друго!

Класическият маршрут за Трансилвания и Румъния, който по-голяма част от хората правят, е Термите в Букурещ, Брашов, Синая и Бран. Аз обаче реших да се поразровя и да сглобя по-различна програма. Разполагахме само с 3 дни, т.е. две нощувки, и си беше наистина доста път. Истината е, че повечето хора правят този маршрут за 4-5 дни, но просто не разполагахме с повече време, а искахме да видим всичко.

Гледките по пътя:

Трансилвания – мястото, в което легендите за вампири оживяват, средновековните замъци са навсякъде, къщите имат очи и те наблюдават, а красивите Карпати те омагьосват с гледките си!

И така нашето приключение започна от Видин. Тръгнахме от тук и първата ни спирка по пътя беше Оршова. Тук спряхме само да обядваме, но останахме впечатлени колко са развили туризма си по река Дунав. Предлагат обиколки с корабчета с включен обяд и няколко спирки по Дунав – пещери и различни природни забележителности. След кратката почивка продължихме пътя си към първата ни цел:

Замъкът Корвин

Замъкът Корвин е известен още и като Хуняди, поради факта че е построен от фамилията Хуняди през 14-ти век. Според легенда великият Влад Цепеш, известен повече като Влад Дракула, е бил пленник в замъка цели 7 години. В двора на замъка има кладенец, който е дълбок около 30 м. Според историята той е изкопан от турски пленници, на които е било обещано, че щом приключат с изкопа, ще бъдат освободени. Целта била достигната 15 години по-късно, но обещанието не било спазено и те биват убити. За това и на кладенеца има надпис: Вода имате, но душа нямате.

Да си призная аз този кладенец го пропуснах и не го видях. Замъкът е наистина много голям, има множество стълбища и стаи, част от които не водят до нищо интересно, но пък е доста тайнствено да се „изгубиш“ из замъка. Атмосферата е прекрасна, гледката от високата част на замъка Корвин е страхотна. Заслужава си да се види и не съжалихме, че се отклонихме от пътя с около 40 мин, за да го посетим.

Билети

Билети си взехме на място. Може да се плати кеш или с карта. Също така може да се закупят и онлайн предварително. Цената за входа е 45 леи за възрастен и 11 леи за деца.

Отделете си около 1 час за посещение.

В някои от залите не се препоръчва деца под 12 да влизат (това са залите за мъчения).

Сибиу

Следващата ни спирка е Сибиу. За жалост тук не можахме да отделим достатъчно време, защото цял ден бяхме пътували, отделихме време и за замъка и в Сибил успяхме да посетим единствено центъра. Този град е много красив. Площадът е голям и архитектурата на сградите е аристократична. Носи в себе си духът на Италия, не знам как точно, но през цялото време асоциирах всичко с нея. Сибиу има много забележителности, няма да отделям време на тях, защото след като не съм ги посетила, нямам и впечатления. 

Но основното нещо, отличително за града, го видяхме – къщите с очите.

Строителството тук е с отвори по покривите, които служат за естествена вентилация, но формата им наподобява очи.  Да бъда искрена вечерно време е малко плашещо, но пък е доста интересно и различно. Хапнахме в заведение близо до плащада и се прибрахме да събираме сили за следващият ден.

Отделете си 1 вечер и половин ден за Сибиу, за да го разгледате на спокойствие, заслужава си. Тази част на Румъния има унгарско влияние и се различава от останалата.

Музеен комплекс Астра

Музейният комплекс Астра е един от най-големите музеи на открито в Европа. Той е като по-голяма версия на Етъра – етнографски комплекс. Площта, на която е разположен, е 96 хектара. Наистина е огромен, а в средата има езеро, около което са разположени и вятърни медници. Комплексът е голям и е добре да си отделите около 3 часа минимум. Истината е, че ние го разгледахме за около 2 часа, защото улучихме много горещи дни в Румъния и трябваше да се съобразим с времето при разглеждане на забележителностите. В голяма част на парка е пълно с дървета, само около езерото и вятърните мелници е по-горещо без сянка 

Комплексът е интересен, но да бъда искрена ме хвана малко яд, че не обърнах повече внимание и време на Сибиу и ако можех пак да направя програмата, най-вероятно щях да пропусна тази забележителност. Просто не е моята. Интересно място е, има стотици типични румънски къщички от различни етапи в историята, има работилници и какво ли още не, типично за един етнографски комплекс, просто съм малко по-различен турист.

Билети и паркинг

Билетите си ги закупихме на място. Може да се плати с карта и с леи. Цената е 35 леи за възрастен, а за дете – 9 леи. Мисля, че можете да закупите билети и онлайн. Пред комплекса има достатъчно места за паркиране безплатно.

Салина Турда

Солната мина в Турда (Salina Turda) е едно от най-извънземните места, които съм посещавала. Бих казала, че дори само заради това място си заслужава цялата обиколка из Трансилвания.  Дори и не подозирах, че на 130 м. дълбочина, може да се крие такава приказка. Обикаляла съм доста места, но от много време не се бях впечатлявала така.

Билети –  за възрастен е 50 леи, а за дете е 30 леи. И тук си закупихме билетите на място, но има опция и онлайн.

Паркинг – има голям платен паркинг

Температура – 12-13 градуса

Внимание! – в самата солна мина атракциите и сувенирите може да се плащат само кеш в леи, за това си пригответе да имате.

Отделете си 2 часа за мината.

За да се стигне до мината се минава през коридор, дълъг около 300-400 м. Самият коридор е по-дълъг и в краят му се стига до старият вход. Първоначално когато стигнахме до първата зала буквално останахме без думи. Това, което се откри пред нас, беше един подземен извънземен свят. Тази грандиозност, която се разкрива е зашеметяваща. За да се стигне до долу има два варианта – стълбище, което се равнява на около 13 етажа или стъклен асансьор. Слезнахме с асансьора и беше доста вълнуващо.

Имайте предвид, че стълбището е тясно и се налага да се разминавате и да изчаквате групите от хора и става малко бавничко. Но и с асансьора се налага да  се чака доста, защото могат да се качват до 4-5 човека.

Тук се почувствахме като във филм за бъдещето.

Когато стъпихме в първата зала на мината се чувствахме толкова мънички. Поглеждайки нагоре и осъзнавайки как сме 130 м. под земята – леле, малко си е страшничко на моменти. Има толкова много атракции в първата зала – Виенско колело, тенис на маса, мини голф и какво ли още не. Тук децата се забавляват и остават с часове, което е доста хитро измислено, защото това е като една голяма солна стая, а всички знаем колко са полезни.

За да се стигне до втората зала се слиза отново 13 етажа надолу или пеш или с асансьор. Тук забавленията са различни – има езерце, което се е образувало при наводнение преди много години и сега можеш да си наемеш лодка и да си направиш разходка. Ние не пропуснахме тази атракция и беше супер вълнуващо. Пак казвам – гребеш в езерце, 130 м. под земята – кога пак ще ти се случи ?!?

Има и друга зала, в която са показани уредите, с които се е работило първоначално. Има и история за мината. Направено е като мини музей, интересно е.

Общите ми впечатления са, че Салина Турда  трябва задължително да се посети при пътуване в района. Всеки един изминат километър си заслужава!

Сигишоара

Следващата ни спирка е Сигишоара. Това беше средновековното ни приключение из Трансилвания. А с какво е най-известен градът? Според източници тук е роден Влад Цепеш, по известен като Влад Дракула. Въпреки че няма 100% сигурни източници за това, че е роден в Сигишоара, това се води родното му място. Къщата е в старата част, в нея в момента има ресторант и магазинчета за сувенири.

Сигишоара е много красив град. Когато започнахме своята разходка из старата част, не спирах да повтарям колко е красив и каква прекрасна атмосфера има този град. Не е много голям, но тук всяко ъгълче и калдъръмена уличка крият своите красоти.

И отново времето тук не ми стигна! Ако имах още поне 2-3 часа, за да се разходя из този град. Ние стигнахме тук към 6 вечерта и разгледахме само вечерна Сигишоара. Но сме доволни от това, което видяхме.

Нощувахме в много приятно местенце, оставям линк, точно на центъра е и има място за паркиране.

Старата част на града се нарича Цитаделата, в която се намират всички средновековни сгради и основни забележителности. От върха се открива невероятна гледка към града и тук отново ми напомни за Италия. Цитаделата е вписана в ЮНЕСКО. И въпреки че е старата част на града, като един голям музеен комплекс, тук в къщите живеят хора.

Сградата, която прави най-голямо впечатление, е Часовниковата кула. Механизмът и е направен в Швейцария, на мястото на което е направен и механизмът на емблематичният часовник в Прага. Тя е била един от входовете на крепостта, като височината и е около 60 м. Построена е около 14 в., а общият брой на защитните кули на града са били 14.

Друга забележителност, която успяхме да видим е така нареченото Покрито стълбище, построено през 1642 година. То води до училището и църквата, които се намират в най-високата част на Цитаделата. А е покрит, за да може учениците да са предпазени от дъжд и сняг при лоши метеорологични условия. Когато минавах по тези стълби, които са около 200 на брой, направих асоциация със закритият мост на Кольо Фичето в Ловеч.

Брашов

Не ми се тръгваше от Сигишоара и исках да прекарам още време там, но трябваше да продължим към Брашов. За тук си отделихме 3-4 часа, защото това беше една от последните ни спирки и от тук продължавахме директно за България. Това градче също много ми хареса, изумена съм колко чисто беше навсякъде из Румъния. Харесва ми цялото разположение на градовете и явно във всеки един от тях има голям площад в централната част.

Още с пристигането ни в града забелязахме, че има лифт до прочутите надписи Брашов. Решихме, че това е мястото, което искаме да посетим. Когато разполагаш с ограничено време, трябва просто да си избереш какво най-много би ти харесало. А с нашето препускане през всички градове е трудно да се посети всичко.

Докато търсихме от къде да минем, за да стигнем до станцията, се натъкнахме на Strada Sforii – това е една от най-тесните улички в Европа. Да бъда искрена не ми направи кой знае какво впечатление, защото в Прага съм посещавала по-тясна уличка и дори имаше светофар.

„Брашов ми е Холивуд“

И така продължихме към станцията, от която да хванем лифта, използвахме Гугъл мапс, за да стигнем до нея. Намира се на около 600 м от площада, така че бих казала, че е в централната част на града. Когато стигнахме разбрахме, че това не е лифт, а въжена линия – Cable car. Не се наложи да чакаме много, за да се качим. Купихме си билети на място – 35 леи за възрастен и 20 леи за деца за двупосочен билет. Може да си закупите само за изкачване или само за слизане. Доста хора бяха решили да си направят разходка от върха до града. В този резерват се намират много животни и е възможно да срещнете някоя лисица, а дори вълк или мечка.

На върха има заведение, но то не предоставя панорамна гледка. След като слезнете от влакчето, трябва да ходите 300 м и ще стигнете до прочутите надписи Брашов, които напомнят Холивуд. Има голяма панорамна площадка, от която се разкрива прекрасна гледка към целият Брашов. Със сигурност не съжалихме, че избрахме да прекараме времето си по този начин.

Храната в Румъния е много вкусна. Седнахме на заведение, близо до площада и беше много вкусно. Хапнахме гулаш и сармички – бяха много вкусни. В снимките има и името на заведението.

Замъкът Бран

Замъкът Бран е като визитната картичка на Румъния за туристите. Най-известната забележителност в страната. Замъкът Бран е по известен още като замъкът на граф Дракула. А защо е така? Когато Брам Стокър пише романа си граф Дракула, той описва точно този замък. Въпреки че героят му е измислен, негов прототип е Влад Цепеш. Истината е, че няма никакви доказателства владетелят дори да е посещавал този замък. Въпреки това маркетингът е толкова добър, че от всички забележителности, които посетихме из Трансилвания, тук беше претъпкано с туристи.

Замъкът е много красив отвън. Разположен е на скала и е изключително внушителен. Но това е. Вътрешната част въобще не ме впечатли и честно казано малко съжалих, че го посетихме. От тълпите с туристи почти нищо не можеше да се види, не е много голям и вътре няма особено интересни неща. Но пък след като бяхме в тази част на страната, нямаше как да пропуснем това така известно място.

Билети

Това беше и най-скъпият вход за туристическа дестинация, която платихме през цялата си обиколка на Румъния. Билетът за възрастен е 70 леи, а за дете е 20 леи. Има машини на входа, от които може с карта директно да се закупят билетите. Има достатъчно на брой машини, за да не се чака много, така че няма нужда от предварително закупени онлайн билети (поне в нашият случай беше така).

Около замъка има толкова много хотели и е толкова развит район, че наистина се възхищавам на румънците как умеят да развиват туризма си. Има доста какво да учим от тях.

Нямахме време да посетим Пелеш и замъкът там, но при повторно посещение ще го направим. Ако имате достатъчно време ви препоръчвам да го направите, защото четох доста хубави отзиви за него. Казват, че е много по-красив от замъка Бран.

Така завърши нашата обиколка из Трансилвания – перлата на Румъния. Останахме изключително доволни и заредени с прекрасни емоции. Въпреки дългият път и километрите,  които навъртяхме за само 3 дни, си заслужаваше!

 

 

(Visited 333 times, 2 visits today)

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *