Както знаете не обичам уикендите да си стоя у дома. Независимо какво е времето, се опитвам да намирам интересни неща или места. От близо една година постоянно бях слушала за хижа Момчил Юнак и колко красива и невероятна е местността там. След дълго канене най-после решихме да я посетим.
Всяко едно място има своят чар както през зимата, така и през лятото. Различните сезони създават съвсем различна атмосфера. Да си призная, не бях особено ентусиазирана за този уикенд. Някак си не се бях настроила за това да спим на хижа. Също така ми се искаше да отида на място с вкусна храна, а доста малко хижи като цяло предлагат този лукс така да се каже. Въпреки това се впуснах в това приключение.
Ако в хижата няма място за спане, може просто да се разходите до нея и да хапнете там, а да нощувате в Пампорово. Избори на доста хотели има тук.
Как да стигнем до хижа Момчил Юнак?
Пътят от Пловдив до хижа Момчил Юнак е около 2,5 часа. До там може да се стигне по два начина – да се следва пътя към Пампорово и след това да се продължи към местност Хайдушки поляни. Другият маршрут е да се мине през Лъки. Ние отидохме по първият маршрут и се върнахме по вторият. Пътят към Лъки е ремонтиран почти изцяло и напълно нов, просто има повече завои.
Последните 10 км до хижата са малко по-трудни когато има много сняг. Те се взимат най-бавно, но няма нищо страшно в тях. А и повярвайте ми – заслужава си.
Когато стигнахме до хижата беше доста тъмно и не успяхме да видим природата около нас. Но небето … леле, такова небе не бях виждала скоро. То буквално сияеше от всички звезди, които се бяха показали. Толкова чисто и ярко беше, не можех да повярвам.
Божествена храна
Бяхме изключително гладни и първото, което потърсихме, беше нещо за хапване. Когато видяхме менюто за деня останахме супер изненадани. 
Такива специалитети очевидно не очаквахме. На това място си заслужава да дойдеш дори само за да хапнеш и доста хора го правят. От всичко, което хапнах за 2 дни, се сетих да снимам само страхотната гъбена супа и невероятните мекички.
Хижата се поддържа от млада двойка. Тя е от Момчиловци, а той от Аржентина. Изключително готини и позитивни хора. Запознават се в САЩ и там пламва и любовта им. А магията на Родопите е толкова силна, че решават да останат тук и да развиват района. За това не се учудвайте когато видите специалитетите им “мусака по Аржентински“ и какви ли не още вкусотии. Със сигурност няма да си тръгнете гладни.
Настаняване в хижа Момчил Юнак и Old Pine Bungalow- топлина и уют
До Хижа Момчил юнак се намират Old Pine Bungalow, които също се поддържат от тях. 
Ние бяхме настанени там. За жалост не се сетих да направя снимка. Бунгалото в което бяхме се състоеше от две стаи с обща баня и тоалетна. Едната стая беше спалня за двама души, а другата – 4 единични легла и една огромна спалня. Всичко беше чисто и много приятно. Цената към момента е 25 лв. на човек. Много приятно място за отсядане. 
До бунгалата има и дървена постройка, в която може да се събере компания вечер. То ми стана любимо местенце, изключително уютно. 
Като цяло домакините се бяха погрижили всяко едно кътче от това приказно място да е удобно, уютно и да се усеща топлината.
Интернет и телефонна връзка
По време на нашият престой липсваха и двете. Поради авария нямаше абсолютно никаква връзка със света и честно казано това ми хареса страшно много. Но вече има интернет и смятам, че през лятото тук е и страхотно място за работа от разстояние. Аз лично мисля да го пробвам.И въпреки че вече има добра връзка ви препоръчвам да използате електронните устройства само в краен случай. Повярвайте ми, свободата която ще почувствате както вие, така и децата ви, е безценна. Всички ние сме станали толкова зависими от интернет и имаме нужда от почивка от тях. А какво по-добро място от планината и не коя да е планина, а Родопите. 
Маршрути и разходки от хижа Момчил Юнак
Ако обичате да правите преходи и разходки в планината, от тук тръгват няколко маршрута. Ние направихме един по-кратък, защото не бяхме добре екипирани, а имаше доста сняг. Също така бяхме и с деца, които нямаше как да накараме да ходят дълго. 
Разходихме се до връх Свети Дух и параклис Свето Преображение Господне. Намира се на около 20 мин. от хижата, а гледката която се разкрива от там е великолепна. 
Погледът ви стига до кулата Снежанка, Планетариума и прекрасните Родопи в цялото им величие.
От този сайт може да видите всички маршрути, колко време отнемат, каква трудност и дължина са.
До хижата се намира и ски писта Картола. Тя не е голяма, но е супер място, на което можете да се научите да карате.
Не забравяйте, че когато сте в планината, е изключително важно да сте добре екипирани. Най-малкото – трябва да имате удобни обувки. А ако правите зимен преход има доста неща, с които е добре да се подготвите. Може да намерите добри неща за екипировка в Camping Rocks
Препоръчвам за хора с деца и домашни любимци
Когато посещавам някое място, за мен е важно дали е подходящо за дъщеря ми, която е на 6, защото почти навсякъде е с мен. А през този уикенд тя беше изключително щастлива. 
На моменти дори забравях, че е е с мен, защото постоянно щъкаше около хижата, играеше си с кучетата, търкаляше се в снега и буквално се беше отдала на свободата, която за жалост в града не можем да осигурим на децата си.
Скай от своя страна не беше най-спокойното и свободно кученце. В началото се беше уплашила от каракачанките, собственост на домакините, но в последствие вече и за нея нямаше проблем да се разхожда. До момента не съм посещавала хижа, в която се разрешават кучета. Е, тук определено освен с храната, ме спечелиха и с това.
Със сигурност ще посетим мястото и през топлите месеци. Въпреки че имаше доста сняг, успяхме да видим различните кътчета, които са направени около хижата. 
А буквално на 2 мин от нея има и езеро, което сега беше замръзнало. Както казах в началото – всяко място трябва да се види през зимните и летните месеци.
Зимната приказка в Родопите е магия, която не само трябва да се види, а и да се усети. А за залезите … оставям снимката да говори.
Повече идеи за разходки из Родопите, може да прочетете тук.
