Последното пътуване, което успях да направя преди да се разрази цялата буря с Коронавируса , беше до морето. За първи път посетих родното ни крайбрежие във време, когато не е сезон. Колко е вълнуващо да отидеш на море през март и нос Емине да те заплени. Имах нужда да разнообразя обстановката за уикенд и понеже по ски курортите ни беше доста населено, а исках спокойствие – избрах черноморието. Отседнах в Гранд хотел Свети Влас. Избрах него, защото бях чувала, че има хубава СПА зона, а точно от това се нуждаех. Първият ден прекарах изцяло в почивка и мързелуване. Следобед реших да посетя фитнес центъра, от който се разкриваше наистина много красива гледка към спокойното море.

Направих една бърза тренировка, след което дойде ред за разходка по плажната ивица.

Въпреки, че беше доста ветровит и облачен ден, и аз като малките деца нямаше начин да не си потопя краката в морето.

Събух се боса, разхождах се по студения пясък и се наслаждавах на гладката вода. Не веднъж съм споменавала, че съм по-голям почитател на планините, от колкото на морето.

Но да отидеш на море през март е наистина страхотна идея. Няма много хора, и ако имаш нужда от това да си насаме с мислите си, това е перфектното място и време.

Магията на нос Емине

Въпреки, че имах нужда от почивка, съм от хората, които не могат да стоят на едно място цял ден и да бездействат. Нямаше как да стигна до Св. Влас и да не разгледам какво има в околността. Между другото това ми беше първото посещение на курорта. Когато се събудих на втория ден, погледнах в Гугъл, че само на 30 км. се намира нос Емине, който разделя черноморието ни на Северно и Южно. Той е и най-източната точка на Стара планина. Предупреждавам, че пътят до там е ужасен. Последните 7-8 км. са черен път, който е наистина много разбит и трябва да карате много бавно и внимателно. Но си заслужава всичките усилия, които ще положите за да стигнете до там.

Гледката е уникална. Ливади с кравички, които са се излегнали или пасат. Напомняше ми много на филм на Рузамунда Пилхер. Цялата атмосфера – толкова романтична, красива и успокояваща. Гледката от скалите дори няма как да я опиша с думи. Не знам до колко от снимките можете да си представите какво е чувството, когато си там, но наистина ви препоръчвам да посетите това място.

Винаги когато откривам нови кътчета на България се изумявам какви красоти и тайности крие, и то само под носа ни.

Защото когато хората отиват на море, рядко се сещат да направят обиколка на региона, в който се намират.

А точно там са скрити съкровищата на страната ни.

След разходката имах нужда от почивка и дойде ред за СПА зоната на хотела. Хубавото е, че освен вътрешна, имат и външна зона, а времето беше приятно и подходящо за нея.

Човек има нужда да разпуска понякога.

За жалост съм от хората, които не знаят как да го правят.

Повече от 2 часа не мога да стоя и да мързелувам, започвам да се изнервям. Точно за това искрено завиждам на тези от вас, които умеят да си почиват, защото винаги идва момент, в който имаме крещяща нужда от това.

Несебър през зимата

Несебър се намира на около 10 км. от Свети Влас.

Обичам вечерните разходки и реших да разгледам града. Излишно е да казвам, че без туристи е невероятен.

Старият град е толкова красив, когато е празен и можеш да се насладиш на всяка една уличка и красива архитектура.

Мисля, че туризмът към морето през зимата ще ми стане един от любимите.

Толкова е приятно да чуваш звука на морето, докато се разхождаш по старинните улици на града, да усещаш миризмата на печка на дърва, да бродиш по пустите улици и просто да се наслаждаваш.

Ако имате нужда от спокойствие мисля, че вече знаете къде да отидете.