Знаете ли кое е най-хубавото на пътуванията? Че понякога най-интересните места се оказват съвсем близо до нас. Толкова близо, че се чудиш как е възможно досега да не си чувал за тях. Точно така се случи с организираният ни уикенд в Сърбия из Раяц и Рогльево – две малки села край Неготин, известни със своите каменни винарни. Наричат този район и „Сръбската Тоскана“. И след като го видях, напълно разбирам сравнението. Старинни каменни къщички, лозя, домашно вино, спокойствие и усещането, че времето е спряло.
А най-забавното е, че идеята за цялото това приключение се появи, докато търсех къде да изненадам Тодор за рождения му ден. Той е от Видин, а се оказа, че дори не беше чувал за този винен район, който е съвсем близо до българската граница. Аз също нямах никаква представа. Попитах ChatGPT за идеи и така попаднах на място, което определено заслужава повече внимание.
В тази статия ще ви разкажа какво видяхме в Раяц и Рогльево, къде спахме, как мина дегустацията, какво хапнахме и какво е добре да знаете, ако решите да отидете. И, разбира се, ще има и няколко съвсем истински момента от нашия селски уикенд. 🙂
Видео от нашият уикенд в Сърбия или както го наричам аз – Сръбската Тоскана
Искате ли да видите каменните изби, къщата ни за гости и цялото приключение? Ето видеото, в което ви водя с мен из Раяц и Рогльево:
Гледайте видеото и директно в YouTube.
Къде се намира Сръбската Тоскана?
Раяц (Rajac) и Рогльево (Rogljevo) са в Източна Сърбия, в района на град Неготин, недалеч от България и Румъния. Това е част от прочутия винен район Неготинска Краина (Negotinska Krajina). Ако пътувате от Северозападна България, дестинацията е чудесна идея за кратко бягство с автомобил – дори само за уикенд.
Тук няма да намерите огромни туристически комплекси или лъскави винени хотели. И точно това е чарът. Мястото е за хора, които искат да се разходят без бързане, да надникнат в старите изби, да опитат местно вино и да усетят автентичната атмосфера.
Моят съвет е да търсите в навигацията Rajačke pivnice и Rogljevačke pivnice, а не само имената на селата. Винарските квартали невинаги са на същото място като жилищната част.
Какво представляват прочутите „пивници“?
Когато за първи път чух думата „пивница“, си представих нещо съвсем различно. Но тук пивници не означава пивоварни. Това са традиционни каменни изби, използвани за преработка на гроздето и съхранение на виното.
Най-интересното е, че хората са живеели в едната част на селото (долната и по-ниска част), а винарните им са били събрани в отделно малко селище, с тесни улички и каменни постройки (в горната и висока част над селото). Това е така, за да може ако има наводнение, реколтата да остане непокътната. Някои изби са частично вкопани в земята, а дебелите им стени са помагали да се поддържа по-постоянна и ниска температура. Докато се разхождахме, се чудех какво ли е било тук преди повече от сто години, когато животът е кипял около производството на вино.
По данни на Туристическата организация на Сърбия комплексът край Раяц исторически наброява приблизително 250 изби, а в Рогльево са изградени над 150. Не всички са действащи днес. Самите Неготински пивници присъстват в предварителния списък на ЮНЕСКО от 2010 г. – важно е да уточня, че това не означава, че вече са вписани в Списъка на световното наследство.
Рогльево – нашата малка селска къща и първата изненада
За нощувката избрах „Pivnica i smeštaj Jovanović“ в Рогльево. Резервирах през Booking и още когато разглеждах коментарите, ми направи впечатление колко много хора от различни европейски държави посещават мястото. Франция, Нидерландия, Германия… А аз дори не знаех, че съществува!
Къщата, в която спахме, беше малка, семпла и много сладурска. Нищо луксозно – обикновена селска стая със собствена баня, приятен двор и атмосфера, която трудно можеш да пресъздадеш в хотел. Точно такъв тип места обичам за подобни приключения.
Когато пристигнахме, термометърът показваше около 40 градуса. Няма да ви лъжа – беше ужасна жега. Но това не ни отказа от плановете да обиколим винарните. Оставихме багажа и тръгнахме да разглеждаме района.
Къде отседнахме: Pivnica i smeštaj Jovanović – вижте мястото и проверете цените за вашите дати. Нашата нощувка беше около 37–39 евро по спомен, но приемете това само като ориентир от нашето посещение, а не като актуална оферта.
Партньорски линк: ако резервирате през него, е възможно да получа комисиона, без това да увеличава цената за вас.
Още едно предложение за нощувка в района
Докато организирах изненадата за рождения ден, разглеждах и още едно интересно място за настаняване. Чудех се и за него, но в крайна сметка избрах да спим при Йованович. Затова не мога да споделя лични впечатления за това място – оставям го като допълнителен вариант, който можете да разгледате и сравните според вашите дати и предпочитания.
Това също е партньорски линк. Възможно е да получа комисиона при резервация, без допълнително оскъпяване за вас.
Неготин, бюрек и още планове за деня
Понеже искахме да хапнем нещо набързо, се отправихме към Неготин. Домакинът ни беше препоръчал място за бюрек и нямаше как да пропуснем. За мен това е едно от нещата, които си заслужава да опитате в Сърбия – заедно с хубавата плескавица, разбира се.
Програмата ни за този рожден ден постепенно ставаше все по-наситена. Обсъждахме и фестивал на виното в село Речка, а за вечерта вече имахме уговорка за домашна вечеря във винарната на семейството, при което нощувахме. Така че от уж спокойно селско бягство се очерта цял винен уикенд.
Раяц – разходка сред десетки каменни винарни
След това се отправихме към Раяц и неговите прочути Rajačke pivnice. И тук наистина останах впечатлена. Каменни сгради, някои с красиви сводести входове, други съвсем скромни, но всяка със своя характер. На една от тях видяхме година 1887. Представете си само колко истории са минали през тези врати!
Мястото ми напомни малко на Етъра, но с една съществена разлика – тук почти всичко е свързано с виното. Разхождаш се между старите изби, а няма входна такса за самото винарско селище. Това не е музей със задължителен маршрут. Просто тръгваш по малките улички и разглеждаш.
Има обаче нещо важно, което разбрахме на място: не разчитайте, че всички винарни ще са отворени, когато пристигнете. По време на нашата разходка повечето бяха затворени. В една от малкото отворени изби ни поканиха да влезем, опитахме вино, Тодор пробва и ракия, а накрая си тръгнахме с бутилки за подаръци. За всяка от бутилките платихме около 10 евро. Дегустациите са безплатни и не сме запазвали предварителни часове.
Аз много исках да видя това място и когато всичко е отворено, с повече хора и дегустации. От друга страна, дори в тишината, под палещото слънце, си има неповторим чар. Само бих ви препоръчала да не ходите в най-горещите часове на лятото, защото тези 40 градуса наистина се усещаха. Може и все пак да се свържете предварително с винарните и да си запазите час, за да не се окаже че няма отворена и да сте разочаровани.
Вечеря във винарна Йованович – любимата ми част от пътуването
След кратка почивка нашият уикенд в Сърбия продължи, върнахме в Рогльево и се качихме до винарната на нашите домакини – Йованович. Намира се отделно от къщата за гости, малко по-нагоре сред каменните пивници. Самата разходка до там беше удоволствие – каменни постройки, лозя, тишина и много приятни хора.
Имаше нещо в цялата атмосфера по време на нашия уикенд в Сърбия, което страшно много ми напомни за филма „Добра година“. Ако сте го гледали, сигурно ще разберете какво имам предвид – онази романтика на малките винени райони, в които никой не бърза за никъде.
Вечерята беше нещо, което бих препоръчала с две ръце. Тук не отваряш огромно меню и не избираш между двадесет ястия. Ние се доверихме на домакините и опитахме домашна храна, местни вина, а за желаещите имаше и ракия. Хапвахме, разговаряхме и просто се наслаждавахме на мястото. Не си поръчваш, а хапваш каквото са приготвили за вечерта. Опитахме няколко вида вина, след това разбира се си купихме няколко бутилки и от тук.
Беше ми интересно и да разбера повече за самите постройки. По време на разходката срещнахме момичета, които учеха архитектура и участваха в реставрационни дейности по една от къщите. Това ми даде още една причина да се замисля колко ценно е подобно наследство да се съхранява.
Ако искате дегустация и вечеря в Рогльево, съветвам ви да се свържете предварително с домакините и да уточните какво предлагат, кога приемат гости и каква е цената. Така ще можете да си планирате и нощувка, без да се налага да шофирате след дегустацията. Въпреки че бяхме с кола до самата винарна и където вечеряхме разстоянието до къщата в която спахме беше около 1 км така че домакините казаха че няма проблем да шофираме.
Сутринта, когато един петел реши, че трябва да ставаме в 5
И тук идва една от най-запомнящите се части на нашия уикенд в Сърбия и селски туризъм. Представете си: тишина, чист въздух, кафенце в двора… и петел, който от пет сутринта не спира да кукурига.
На моменти имах чувството, че нарочно се опитва да събуди цялото село. Но, както се казва, това също влиза в пакета „автентично преживяване“. След една изключително гореща вечер следващата сутрин беше облачна и приятно прохладна. Пихме си кафето, разгледахме още малко каменните винарни и отидохме за закуска при същите домакини.
Преди да си тръгнем, купихме още няколко бутилки от виното им – и червеното, и бялото много ни харесаха. А когато едно място те кара да си тръгнеш с толкова хубави спомени, знаеш, че си направил правилния избор.
Колко струва уикенд в Сърбия : Раяц и Рогльево?
Точният бюджет зависи от това дали ще останете да нощувате, колко дегустации ще си организирате и дали ще купувате вино. За да ви дам реална представа, ето как беше при нас:
- Нощувка: около 37–39 евро за резервираното от нас място.
- Вино за вкъщи: в една от избите купихме бутилка за около 10 евро; това е горе долу универсалната цена за района.
- Храна и дегустации: вечеряхме и закусихме във винарната на домакините.
- Разходка сред каменните изби: не плащахме входна такса за самия комплекс, нито за дегустациите защото си закупихме вино.
- Общо всичко ни излезна около 100 евро – нощувка вечеря и закуска за двама.
Имайте предвид, че това са нашите лични разходи по време на пътуването, а не актуален ценоразпис. За настаняване и организирана дегустация проверете условията непосредствено преди посещението.
Как да организирате уикенд в Сърбия – моите съвети
- Отидете с автомобил. Така ще можете да комбинирате Неготин, Раяц и Рогльево, без да зависите от местен транспорт.
- Запазете дегустация предварително. Много от избите не работят като стандартни заведения с постоянно работно време.
- Останете поне една нощ. Така ще усетите вечерната атмосфера и ще можете спокойно да опитате местните вина.
- Избягвайте големите жеги. Разходката е основно навън, а нашите почти 40 градуса се оказаха истинско изпитание.
- Носете удобни обувки. Уличките са неравни, а някои изби са по хълмовете.
- Уговорете храната с домакините. Не навсякъде ще намерите отворен ресторант в момента, в който пристигнете.
Често задавани въпроси за нашият уикенд в Сърбия и Раяц и Рогльево
Може ли да се посетят винарните в Раяц без резервация?
Може да се разходите сред каменните изби без предварително записване. За дегустация обаче е по-сигурно да уговорите час, защото не всички изби са постоянно отворени.
Къде да спим в Рогльево?
Ние отседнахме в Pivnica i smeštaj Jovanović – семпла селска къща с много приятни домакини и възможност да се уговори вечеря във фамилната винарна.
Колко време е необходимо за Раяц и Рогльево?
Може да разгледате каменните комплекси в рамките на един ден, но според мен най-хубавият вариант е уикенд с една нощувка. Така няма да бързате и ще имате време за вечеря и дегустация.
Заслужава ли си да отделите уикенд в Сърбия и Сръбската Тоскана?
За мен – категорично да. Но не защото ще видите нещо лъскаво, модерно или грандиозно. А защото ще попаднете на едно от онези места, които те печелят с атмосферата си. С малките каменни къщички, домашното вино, любезните хора, истинската храна и тишината. Добре де, ако изключим петела, но той беше част от преживяването.
Най-много ме впечатли фактът, че тази малка винена съкровищница е толкова близо до България, а за мен беше напълно непозната. И ако обичате по-различни пътешествия, без огромни тълпи и без задължителен списък със забележителности, Раяц и Рогльево определено заслужават място в плановете ви.
А вие бяхте ли чували за Сръбската Тоскана? Ще се радвам да ми споделите в коментарите.
Ако пък ви е интересно да посетите Българската Тоскана – Мелник, може да прочетете статията ми за нея ТУК.
