Северозападна България – скритата перла на страната ни

Първите ми няколко статии бяха за пътешествия из Европа. Но смятам, че е време да ви запозная и с красотите на страната ни. Много от нас постоянно пътуват в чужбина и използват почивните си дни за това. Но повярвайте ми, това което може да ни предложи родината, въобще не е малко и ще останете много приятно изненадани, когато започнете да я обикаляте. За малките си размери България има многобройни чудеса, които сега започвам да преоткривам и изпитвам лек срам, че понякога я пренебрегвам  в това отношение.

Когато преди една година се чудихме къде да направим семейното си пътешествие за три дни, решихме да посетим северозападна България, защото никога не бяхме ходили там. Или както е известна в страната ни – северозападнала България. Искам да ви кажа, че не очаквахме кой знае какво от този регион. Точно за това, когато го посетихме останахме толкова учудени приятно, толкова запленени от красотата и невероятната атмосфера на тази част от България. Дори сега, когато една година по-късно пиша за пътешествието ни и търся подходящите снимки, които да споделя с вас, ми се иска отново да се върна там. Обикаляла съм много и съм посещавала доста страни по света, но да бъда така запленена рядко ми се е случвало. Точно и поради тази причина много ме е яд, че туризма в тази част на България не е развит на нивото, което заслужава. Природните забележителности, историческите наследства, пещерите, всичко това заслужава световно признание. Смятам, че при подходяща реклама тези места ще добият добра популярност и извън страната ни, а това ще доведе до доста приходи от туризъм и съответно свежи средства за инвестиции и добър начин на живот на жителите на тази част на страната ни.

А сега да ви разкажа и за нашето приключение, което планувахме доста, защото забележителностите в региона са много, а искахме да се опитаме да видим всичко.

Тръгнахме от Пловдив в петък сутрин. Първата ни спирка бяха Белоградчишките скали. След доста години канене, нямах търпение най-после да ги видя. А това което ни очакваше, беше много по-красиво от представите ни. Това чудо на природата ни грабна със своята мащабност и причудливите си форми. Мястото излъчва енергия, която няма как да се опише с думи.  Смятам, че май месец е най-подходящ за разходка в региона. Времето не е толкова горещо, а природата е свежа , всичко е разцъфнало и се е събудило след зимния сезон. Първоначално когато паркирахме колата и видяхме местността, ни се стори като картичка. 

За да се изкачим до горе имаше няколко стръмни пътечки, които не бяха много трудни

А когато се качихме по скалите, гледката от горе беше прекрасна. Цялата величествена природа, която се простираше около нас беше спираща дъха.

За хората, които са с малки деца и искат да посетят мястото трябва да знаят, че има доста места, които според мен не са обезопасени добре, така че трябва непрекъснато да наблюдавате малчуганите къде ходят. Аз имах късмета Никол все още да стои мирна в ергономичната си раница и разглеждането беше доста лесно.

Не знам защо, но скалното образовиние зад мен много ми напомняше на така известната забележителност в Шри Ланка.

След красотите на Белоградчик, се насочихме към една от най-интересните и големи пещери – Магурата. Едно от малките места, където са останали рисунки от пещерните хора. Влизането в пещерата става на определени часове по групи, но понеже бяхме с Никол, и тя нямаше търпение да влезне и да разгледа, ни пуснаха по-рано от останалите. Пещерата е доста дълга и на места е доста хлъзгава, така че се подгответе с подходящи обувки. Вътре е много студено, така че дори и да я посетите през лятото, задължително си вземете връхни дрехи.

А това са така прочутите пещерни рисунки

На Никол и беше много приятно вътре, поради ниските температури, а аз през цялото време стисках палци да не се подхлъзна и пребия докато се наслаждавам на интересните форми на пещерата. А освен всичко останало, тя е една от любимите на прилепите, защото тук има осем вида от тях.

След като стигнахме до изхода осъзнахме, че се намираме на напълно различно място от там, където бяхме оставили колата си. Така че се наложи да походим около 15 минути пеш, защото влакчето, което придвижва хората от изхода до входа не работеше в този момент.

Когато достигнахме колата се отправихме към първото място, където щяхме да нощуваме – Видин. Имам близка приятелка от там, която ми е разказвала за града и поради тази причина имах голямо желание да го видя. Но ако ходите там през лятото първото нещо, за което трябва да сте подготвени, са комарите. Там са огромни и като врабчета, наистина. По едно време се страхувах да не вдигнат Никол във въздуха.

Разходката около Дунав е много приятна, особено по залез слънце.

Хотелчето, в което се настанихме беше с много интересна архитектура, защото е било стара баня. Намира се точно на центъра в парка, така че бяхме на доста хубаво място за разходки. Паркът е красив и доста голям. Има забавления за децата и доста заведения, на които може да се седне да се хапне.

След като се събудихме поехме към най-голямата забележителност в града, а именно баба Вида. По пътя с колата до там се натъкнахме на старата синагога, за която не бях чувала, но веднага проверихме в интернет каква е тази сграда. На живо е много внушителна,  дори и в това си състояние. За жалост беше оградена и нямаше как да влезнем вътре, въпреки че после видях доста снимки в инстаграм от там и ме хвана яд, че не успяхме да я видим изцяло.

Крепостта Баба Вида се намира доста близо до градския парк, но понеже беше много облачно и можеше да завали всеки момент, използвахме колата. А когато стигнахме останах без думи. Знаех, че е голяма и запазена крепост, но не очаквах да ме изненада така. Наистина е невероятна на живо.

 

Природата в този период на годината е много красива, и когато великите стени на крепостта са заобиколени от зеленина, всичко изглежда като картина.

Зарадвах се когато разбрах, че е разрешено да се влиза в крепостта.

Доста е интересно вътре, да се разхождаш и губиш из уличките в нея.

А гледката, която се открива към Дунав не мога да я опиша.

Следващата цел, която си бяхме набелязали след красивият Видин, беше пещерата Венеца. Това е най-новата пещера, която е открита, и се води, че е най-красивата. Не е много голяма, но е много богата на сталактити и сталакмити. Когато си купувахме билети и видяха, че сме с малко дете на гърба в раница, ни предупредиха, че влизаме на собствена отговорност, защото прехода е труден. На всеки един човек бе раздадена каска, за да може да не нарани главата си докато слиза надолу по стълбата. В групата, с която влизахме, имаше още една жена с дете на гърба, на възрастта на Никол. Бих казала, че бяхме майки-герои. Наистина преходът въобще не беше лесен. Когато влизаш в пещерата, започваш да се спускаш надолу по една стълба, която е много стръмна, а отворът е много малък. През цялото време се надявах да не ударя Никол в някоя скала, а тя от своя страна реши, че трябва да пери ръце и крака навсякъде, и въбще не ме улесняваше. Но трудът си заслужаваше, защото пещерата наистина е красива. На няколко етажа е, постоянно има спускане и качване и е доста тясна. Няма нищо общо с огромната и широка Магура. Имаше доста възрастни хора, които се справиха, но им беше доста трудно. Препоръчвам ви да посетите тази нова забележителност. Пред пещерата има и кафенце, където може да хапнете или пийните нещо.

Следващата точка в списъка бе мястото, на което беше и втората ни нощувка – Враца. Да, точно тази „Враца, където гарга не каца“. Но от която не ми се тръгваше след това. Попаднахме в период, в който целият град беше разкопан, поради ремонти и намирането на пътя беше малко трудно. Бях чувала за местността Вратцата, така че това беше първата ни цел. Спряхме колата на пътя и започнахме своята разходка, по една много приятна пътека, която е направена в скалите. От нея гледката беше прекрасна. Скалите във Враца имат много различна форма от Родопите, които съм свикнала да гледам. Те са остри и високи и се издигат величествено. 

Така изглежда пътеката, по която вървяхме. Местните хора се разхождаха и тичаха. Бях много приятно изненадана от тази тяхна местност, защото е страхотно място в планината, където да се наслаждаваш на свеж въздух и величествена гледка. Бях чувала че градът е много изоставен, изостанал, пуст. Но това което видях, въобще не беше така. Имаше много млади хода, всичко беше много подредено. Хората бяха много мили и любезни навсякъде.

Краят на пътеката води до хижа, където пихме кафе на чист въздух, беше пълно с пързалки и люлки, на които Никол се забавляваше.

По тази обиколка бяхме с количката и ни беше удобно, така че за хората с деца е изключително лесно да стигнат. Единствено проблем създават последните стъпала от паметника до хижата, за която ще се изисква помощ.

Вечерта се разходихме по централната част на града. Паметникът на Христо Ботев се издигаше в края на площада, а зад него зелената планина го обгръщаше.

.

Да си призная по време на престоя ни доста се натъжих, защото едни възрастни хора като ни видяха ни питаха от къде сме. Когато им казахме, че идваме от Пловдив, за да се разходим из града им, бяха изключително учудени. Не вярваха, че сме пропътували толкова километри, да се насладим на региона им. Казаха, че всичко пустеело и че много се радвали когато идват хора, заинтересувани от града им.

На следващата сутрин решихме да закусим, в едно заведение на път за пещера Леденика – комплекс „Чайка“. Гледката от ресторанта е прекрасна, така че го препоръчвам. Имат и хотел.

Направихме своята закуска и тръгнахме към пещера Леденика. 

И навлизане в тази пещера се натъкнахме на много учудени хора, но които се радват да видят младо семейство с малко дете, които пътуват из страната. Но имаше и не малко възмутени, как може да подлагаме толкова малко дете на такова мъчение. Бих казала, че Никол в пещерите се чувстваше най-добре. Имахме късмет и успяхме да видим светлинното шоу в пещерата. В началото имаха малко технически проблеми, но се оказахме късметлии и всичко се оправи. Тази пещера също е много красива. В нея има малко езерце, в което може да си пожелаеш желание, казват че се сбъдвали.

Освен пещерата, в околността има и други забавни съоръжения за деца и яздене на коне. Както и приказна гора с вълшебни герои.

От тук поехме своят път към дома. Смятахме, че това ще е последната ни спирка и че директно се отправяме към Пловдив. Но по пътя видяхме табела за Черепишки манастир. Стори ни се интересно име и решихме да се отбием от пътя. Докато пътувахме към мястото прочетохме, че това е едно от любимите места на Вазов да твори. Самият манастир не е голям, но е много китно и спокойно място. Още в мига в който прекрачихме прага, усетихме тишината и спокойствието, което излъчва.

Чува се шумът на дърветата, движението на реката, как птичките пеят. Сгушен между скалите на планината, това е едно малко райско кътче и със сигурност разбрахме защо Вазов така го е харесвал.

И така приключи нашето тридневно приключение из Северозападна България. Призовавам всеки от вас, който не е бил по тези места, да ги посети. Повярвайте ми, заслужава си.

(Visited 581 times, 1 visits today)

1 Comment

  1. Pingback: разходка из Крушунските водопади, Деветашката пещера и Ловеч

Leave A Comment