„Покоряваме не планината, а самите себе си“ – Едмънд Хилари

Тази година върховете се оказаха моята страст. До преди това лято бях изкачвала само връх Мусала и бях стигнала доста близо до връх Ботев. Но от началото на юли започнаха моите приключения в Стара планина, Родопи, а сега посетих и невероятния Пирин. За Попово езеро и връх Джано разбрах съвсем наскоро. Но в момента, в който видях снимки от тези места, реших че в най-скоро време трябва да ги посетя. И така и направих.

Маршрутът

Пътеката за Попово езеро започва от хижа Безбог. А за да се стигне до нея, се използва лифтът, който тръгва от Добринище. За да имаме повече време за разходката си, решихме още в петък вечер да спим в Банско, за да може в събота сутрин в 8.30 да сме на лифта. Лифтът е с продължителност от около 20-25 минути, като има прекачване и на междинна станция. Пътят от хижа Безбог до Попово езеро е около час и половина. А от езерото до връх Джано е около два часа. От там след това може да посетите и Кременските езера. За жалост времето не беше с нас и не можахме да стигнем до тях, но отново ще се върна.

За този маршрут с моите приятели се бяхме разбрали около месец по-рано. Но когато пътешествието ни наближи, прогнозата не беше много обещаваща. До последно следяхме какви точно ще бъдат метеорологичните условия. Знаехме, че ще бъде облачно и че има вероятност да вали, но по прогноза валежите започваха чак след 17ч. Което беше идеално за нас, защото така или иначе лифтът затваря в този час и до тогава със сигурност вече трябваше да сме завършили с приключението си.

Към лифта

За да се стигне до лифта, се минава през Добринище. От там се следва пътят за хижа Гоце Делчев, който е около 15 км. Работното време започва в 8.30ч. Цената на двупосочен билет е 18 лв. Ние в около 8.40ч бяхме на лифта, като вече имаше доста хора, наредили се на опашка. Бяхме доста учудени, че има и други ентусиасти като нас, които въпреки мрачните облаци и студеното време, не са отменили плановете си.

От хижа Безбог до Попово езеро

Лифтът спира точно на хижа Безбог. От там в 9.30ч. тръгнахме и към първата ни цел – Попово езеро. Пътеката не е много трудна, но има две или три по стръмни изкачвания. Минава се покрай дясната страна на Безбожкото езеро, което е точно пред хижата. Когато бяхме там имаше толкова много хора, че в един момент даже не гледахме маркировката, а на къде отиват те. По пътя няма почти никакви табели. Има маркировка жълта и зелена, която трябва да се следва. В един момент маркировките се разделят. За Попово езеро се държи зелената, а за хижа Демяница – жълтата. В 10.50 ч. стигнахме до езерото. Темпото ни беше доста добро, въпреки че на едно място се изгубихме и доста се оглеждахме за правилния път.

Езерото е много красиво, а природата около него е изключителна. Растителността тук е значително по-различна от останалите планини, в които съм ходила. Мисля, че вече Пирин ми е любимец сред всички планини. Попово езеро е най – голямото и дълбоко езеро в Пирин. Намира се на 2233 м. надм. височина. Точно се полюбувахме малко на езерото и започна да вали дъжд. Сложихме дъждобраните и якетата си за дъжд и доста се колебахме дали да продължим към връх Джано или да се връщаме.

От Попово езеро към връх Джанг

Бяхме смели в решението си, което беше да достигнем до върха. Може би заради това, че имаше доста хора, които не се отказаха, това накара и нас да бъдем по – мотивирани. Когато тръгнахме в 11.10 ч., дъжда се позасили и се появи и вятър. Решихме, че ще вървим около 30 мин. и в зависимост от времето ще преценим какво да правим. Пътят към върха не беше лек. Имаше доста изкачвания и по-стръмни участъци. Но най – голямото препятствие беше мъглата. Истината е, че на доста пъти бях готова да се откажа и да се върна, но останалите от групата бяха по-смели.

Времето

В един момент дори не знаехме къде вървим. Не можехме да видим нито къде е върха, нито къде се намираме. За щастие за момент мъглата изчезна и успяхме да видим на къде да вървим. Също така успяхме да се порадваме и на невероятната гледка, която се появи пред очите ни. Беше величествено. Попово езеро се виждаше в далечината, а около него се издигаше величествената Пирин планина. Макар и за миг да успяхме да видим тази красота, си заслужаваше дъжда, вятъра и мъглата.

Докато стигнем до върха беше най-трудната част. Мъглата стана толкова гъста, че не можехме да виждаме дори човека пред нас. Последния участък е изцяло от така характерните за Пирин камъни, по които беше доста трудно да се върви. Вятъра се усилваше и това правеше мисията ни още по-трудна. Най – големия ми страх беше да не залитна и да падна в пропастта. И когато мислех, че скоро няма да стигнем върха и вече бях напълно готова да се откажа, той се появи. В 12.40 бяхме на върха.

Въпреки че не можахме да се порадваме на красивата гледка, която се простира от върха, все пак го направихме. Да, пренебрегнахме времето, това е нещо, което никога повече не бих направила, но целта беше постигната. Съжалявам за това, че не успяхме да отидем и до така красивите Кременски езера, но пък имам причина да се върна отново.

Пътят от върха към хижа Безбог и красотите, които Пирин планина подарява на посетителите си

Връщането беше по – приятно. Когато минахме най -стръмната част, решихме да забавим темпото и да започнем да се наслаждаваме на природата. В крайна сметка не е най – важно да стигнеш до върха, а наистина да видиш красотата, която те заобикаля. А това, което предлага Пирин е голямо богатство. По пътя има красиви водопади, които се стичат величествено от скалите. Почти през целия път от езерото до върха, минава река. Растителността около нея също е много красива и чувството и атмосферата, която се създава са незаменими.

Когато ни се налагаше да прекосяваме реките, имах доста страх да не се подхлъзна на някой камък и да падна във водата, но за щастие такова нещо не се случи. За първи път тествах новите си обувки на Salomon, който закупих от SportBoxPlovdiv. Малко се притеснявах от факта, че тръгвам на дълъг преход с нови обувки, но истината е че се справиха доста добре. Нямах никакви рани по краката, не пропуснаха никаква вода и бяха доста удобни.

Решихме да поседнем и да се полюбуваме на гледката, която се откриваше от едната река. Въпреки че времето беше нагрочено, отделените 20 минути ни заредиха с енергия от видяното.

В около 15.30 стигнахме до хижа Безбог. Малко премръзнали, леко изморени и измокрени от дъжда, но силно заредени с положителна емоция от това 17км. приключение, с  което Пирин ни дари.