С появата на детето животът ни свършва – да, ама не

Първата мисъл, която минава на много хора, когато разберат, че ще стават родители, е че животът им е бил до тук и всичко интересно приключва. Но нека бъдем реалисти – животът е такъв, какъвто сам си го направим. Има хора, които живеят по скучен живот от тези, които имат дори две деца. Така че всичко зависи от гледната ни точка и от това какви хора сме всъщност.

Да бъда честна въобще не бях подготвена да ставам майка. Новината ми дойде като шок и имах доста малко време да свикна с факта, че освен отговорност за мен, трябва да нося отговорност и за друго човешко същество. Въпреки, че родих на 27, което не е чак толкова ранна възраст, все още не се чувствах подготвена. Смятам, че всъщност никой не може да се почувства подготвен за това нещо. Но един от страховете, които имах и дори бих казала, че това беше най-големият – край с пътуванията ми. Да, това е най-голямата ми страст, пристрастеност и какво ли още не. Само мисълта, че няма да мога да посещавам нови места, култури, природни забележителности и всичко подобно, ме докарва до тотално дълбока депресия.

Пиринските езера

Когато влизах по форуми и четях мнението на жени за живота им преди и след раждането изпитвах такъв ужас и всичко беше представено в такива крайности, че ако възлагаме надежди на продължението на рода да идва от хора, които се ровят в интернет и четат мнението на такъв тип родители, смятам че расата ни доста бързо ще изчезне.

И така, основното което искам всъщност да споделя с вас е, че повярвайте ми не спирате да живеете с появата на детето. Дори напротив. Започвате да се радвате повече на живота, да гледате през очите на детето си и да забелязвате неща, които преди не са ви правили впечатление. Когато се разхождаме с нея в гората тя забелязва всяко едно животинче, дръвче, чува всяка една птица и всичко това я впечатлява много. По този начин и ние започнахме да обръщаме внимание на малките неща и да оценяме още повече пътешествията си.

Бачковски манастир – Аязмото

Още от както се е родила сме постоянно с нея по балканите и пътищата. Когато беше на 5 месеца я заведохме в Гърция на море. На 9 месеца я качихме на Пиринските езера. На 1 година и половина обиколихме с нея цяла Северозападна България. След това даже не мога да опиша всяко едно място, което сме обиколили с нея. Множество походи и опознаване на нови места. Има места, на които дори хора без деца не са ходили, а ние си я слагаме в раницата и си я мъкнем навсякъде с нас. Родителите ни доста пъти не са съгласни да „тормозим детето“, съветват ни да я оставим и да ходим сами, но няма по готино чувство от това да сме всички заедно. Да, понякога признавам има неудобства. Все пак става въпрос за малко дете – не винаги е на кеф, понякога реве, тръшка се, не иска да стои мирно, иска да играе, а сме на място където това е невъзможно и няма как да я пуснем да си щурее, но в края на всяко пътешествие за миг не сме съжалили, че ни е придружавала и сме споделили тези мигове с нея. Да, тя е малка  и няма да помни, това е факт, но въпроса е че ние ще помним и ще знаем, че сме били заедно.

Кавала

Цари мали град

Белоградчишки скали

Пещера Леденика

Белинташ

Така че скъпи читатели, ако сте авантюристични натури, приключенци по душа и желаещи да откриват нови и нови предизвикателства, с появата на детето просто ще възпитате още един пътешественик. Има места, на които наистина е трудно да се вземат децата, говоря за изкачване на върхове и доста по-екстремни изживявания. Но за всяко нещо си има време и дори да няма кой да ви помага и няма на кого да го оставите, просто може да отложите част от тези места за в бъдеще, когато ще е по-лесно да отидете заедно. Признавам си на много от местата, които посещаваме в чужбина не взимаме Никол, защото така ни е по-лесно, а и имаме баби които да помагат и да я гледат. Но ако нямаше кой да ни помага, просто щяхме да отложим тези пътешествия за след две три години в бъдещето или когато си правим програмата за пътуването да съобразим повечето неща с нея.

Дяволската пътека

Препоръчвам ви да си вземетe ергономична раница и всичко е доста лесно. В момента Ники е на 2 години и 8 месеца и смятам, че имаме още една година, в която можем да я ползваме за улеснение. След това предполагам нещата ще бъдат малко по-трудни за определен период от време.

Според мен животът ни не свършва с появата на детето, а просто трябва да пренареждаме по-малко по различен начин приоритетите си и да се съобразяваме с още едно човешко същество.

1 Comment

  1. Цвета 05.08.2019 at 5:13 PM

    Благодаря за това, че там където не мога да те следвам мога да видя и усетя преживяното!!!

    Мама

    Reply

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *