Свещеният триъгълник на Родопите – Белинташ , Караджов камък и Кръстова гора

Родопите е една от най – магичните планини в България. Колкото и да я опознавам, винаги има с какво да ме изненада. В нея се крие тайна и мистика, която завладява тези, които се опитват да я разкрият. А свещеният триъгълник на Родопите – Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора са места, които трябва да бъдат посетени от всеки един българин.

Как да стигнем до там?

Ще споделя с вас маршрута, който избрахме аз и моите спътници. Тръгнахме от Пловдив и първата ни цел беше Кръстова гора. Тя се намира на около 65 км. от Пловдив. Имайте предвид, че около 25 км. от пътя се минават изключително бавно, заради многото завои. Така че като време пътя отнема доста. След около час и половина каране, стигнахме до Кръстова гора. Нашият план беше да оставим колите си на Кръстова гора и от там пеш да стигнем до Караджов камък, който е на около час ходене в посока. След което, когато се върнем, да се качим обратно на колите и да отидем да нощуваме в село Врата – в комплекс Старите къщи. На следващия ден сутринта бяхме предвидили посещението на Белинташ.

Караджов камък

Пътят от Кръстова гора към връх Караджов камък не е труден. За около час и 10 минути спокойно ходене, се стига до това чудо на природата. Дължината на пътя е около 5 км. Ако трябва да бъда честна, от трите места в свещения триъгълник, това е любимото ми. Наистина начина, по който камъка е поставен между други две скали, е удивителен. Самото светилище ме зарежда изключително много и ме впечатлява с мащабността си. Препоръчвам ви да сте с туристически обувки, защото по пътя доста се хлъзга. А за да стигнем до самия Караджов камък, трябваше да изкачим стълба. За жалост на доста места стъпала липсваха, на места беше доста паянтова и се беше откачила, така че имаше доста голяма доза адреналин, докато се изкачвахме. Но пък гледката си заслужаваше. Времето беше сравнително добро. Имаше доста облаци, но изкарахме късмет и не ни заваля. Защото мисълта, че може да завали и да трябва да слизаме по мократа дървена стълба, която на места липсва, малко ни ужасяваше. Препоръчвам ви да се насладите на гледката, да седнете на някоя скала и да усетите мястото. Има легенда, че в този район има скрито съкровище.

Слизането от скалата също е доста екстремно и страшно, дори повече от изкачването. През уикендите има много хора и се налага постоянно да се изчакват, защото стълбата е нестабилна, а и няма как да се разминават хората. Интересен е момента, в който докато слизаш и се наложи да изчакаш някой, се оказваш точно под камъка. Имаш чувството, че всеки момент ще се стовари върху теб.

Кръстова гора

След насладата, която изпитахме от красивите гледки, адреналина от изкачването и слизането от Караджов камък, се отправихме обратно към Кръстова гора. Не знам дали заради многото хора и коли, но някак си тази част не може да ме грабне. Може би когато в местността ходят хора, които имат проблеми и знаят точно за какво да помолят, успяват да усетят енергията. Но аз не можах да я почувствам. Мисля си, че просто последните години е станало доста комерсиално. Все пак вярвам, че там наистина се случват чудеса, и дори бих посетила мястото на Кръстовден, когато се събират хора, за да помолят за здравето на себе си и близките си. На този ден всички нощуват там и има поверие, че всяко едно от желанията се сбъдва. Чувала съм истории, които са трудни за вярване, но са истина. Има не малко излекувани хора, с тежки проблеми и никой не може да обясни тяхното оздравяване.

Не съм от най-вярващите, но смятам, че към такива места трябва да подхождаме уважително и ако не вярваме, поне да не отричаме мястото и магичните му свойства.

Село Борово

Когато си тръгнахме от Кръстова гора, по пътя наобратно решихме да спрем и да посетим параклиса в село Борово. Гледката там е прекрасна и си заслужава да  му бъде отделено време.

Комплекс Старите къщи

След като посетихме първите две места от Свещения триъгълник, се отправихме към село Врата. Пътят от Кръстова гора дотам с кола е около 70 км. Отново много завои и доста дълъг. Всъщност от Кръстова гора се върнахме обратно до Асеновград и оттам поехме по пътя към село Мостово. Това ни отне около час и половина. А ако искате да си спестите целия този път, може да стартирате от село Мостово, като посетите трите светилища пеш. Ще ви отнеме около 4-5 часа общо, но според мен си заслужава, защото пътя с кола е дори по уморителен.

Пристигнахме вечерта в Старите къщи и се настанихме. Препоръчвам това място за спане, когато сте в региона. Има страхотна градина, а гледката е невероятна. Към хотела има и голям ресторант, в който готвят доста вкусно. А няма нищо по-хубаво от това да пиеш чаша вино и да се наслаждаваш на невероятните Родопи около теб. За жалост не бяхме подготвени с якета и се наложи да седнем във вътрешната част на ресторанта. Но пък интериора е много уютен и приятен, така че останахме доста доволни от вечерята си.

С утрото душите ни отново се изпълниха с невероятните красоти на Родопите. Гледката сутрин, чуруликането на птичките, тишината и спокойствието са незаменими. Закусихме вкусни мекички, пихме по едно кафе и се приготвихме да поемем своя път към последната част от триъгълника.

Белинташ

От комплекса до мястото, на което може да се оставят колите, за да се стартира разходката към Белинташ, е около 2-3 км. Когато оставихме колите на поляната, превърнала се в паркинг, поехме по пътя към светилището. Вървяхме около 40 минути, докато стигнем до прекрасните гледки, които изпълниха очите ни. За да се качите до скалите на Белинташ има леко катерене, а след това има направени стълби, които да помагат за изкачването. И тук през уикендите е пълно с хора. Ако трябва да съм честна, за трети път посещавам Белинташ, но така и не успя да ме впечатли. Някак си това не е моето място и не може да ме грабне. Признавам – гледките си заслужават.

Има легенда, която гласи, че 800 кг. колесница на Александър Велики се крие именно там. Други казват, че на тези скали са кацали извънземни. Когато посетите мястото, ако се загледате във всички дупки в скалите, ще забележите, че са на еднакво разстояние едно от друго и образуват кръг. Не знам дали изобщо някоя от двете легенди е вярна, но пък е интересно да се види. Много хора казват, че когато седнат на това място, се зареждат с енергия и усещат сили. При мен по – скоро ме зареди невероятната гледка.

И все пак нека не забравяме, че Родопите са мистични. Склонна съм да вярвам във всяка една легенда, защото тези земи са свещенни и крият своите тайни дълбоко.

Аз ще продължавам да изследвам красотите на тази невероятна Родопа планина и ще продължавам да се зареждам с нови легенди и митове.

А на вас ви пожелавам да успеете да посетите поне едно от местата на Свещения триъгълник на Родопите – Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора.

 

(Visited 841 times, 2 visits today)

1 Comment

  1. Pingback: Попово езеро и връх Джано - в сърцето на Пирин

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *