Приключението ни до хижа Мазалат и връх Голям Кадемлия

Разходките в планината са моят начин да избягам от жегите в града и да „заредя батериите“ си за работа през седмицата. Стара планина е една от най – красивите, но казват и че една от най – непридвидимите планини. Времето се променя изключително бързо и трябва винаги да си подготвен за изненади. Приключението ни до хижа Мазалат и връх Голям Кадемлия беше точно такова – непридвидимо.

Маршрутът

Както покоряването на връх Ботев , така и този маршрут бяха организирани от This Big Trip. Хижа Мазалат беше в списъка ми с посещения от около две години, но за връх Голям Кадемлия дори не се бях замисляла.

Тръгнахме от Пловдив към Габрово. За хижата има и път през село Скобелево, който е доста по-близо до Пловдив, но част от него е затворен заради бракониери. Тръгнахме в 07.20ч. и пристигнахме до хижа Партизанска песен в 10 ч. От там започва и маршрутът към хижа Мазалат. Оставихме колите на паркинга на хижата и поехме към приключението ни до хижа Мазалат и връх Голям Кадемлия. Пътеката се намира точно срещу хижа Партизанска песен. Има нещо подобно на дървени гради, под формата на арка.

Към хижа Мазалат

От паркинга тръгнахме в 10.15ч. Пътеката е доста лека. През по – голямата част от пътя има дървета и гора, което прави ходенето доста приятно и хладно. Точно по средата на пътя има чешма, от която можете да си налеете вода и да починете. До хижата стигнахме в 12.40 ч. , а разстоянието е около 8 км. Темпото ни на ходене беше доста добро, защото теренът е почти равен, а денивелацията е много малка – около 300 м. Хижа Партизанска песен се намира на около 1200 м. надм. в., а хижа Мазалат – 1520 м.

Когато стигнахме до хижата, седнахме да хапнем, за да се заредим със сили за изкачването на връх Голям Кадемлия. Разнообразието от храна в хижата е голямо и готвят наистина много вкусно. Аз хапнах страхотна зеленчукова супа, но имаше избор от няколко супи, основни ястия и десерт.

Настаниха ни в новата постройка на хижата, разтоварихме част от своя багаж, заредихме се с вода и поехме към върха. Цената на човек за нощувка в новата постройка е 18 лв.

Имам един голям съвет към вас – вземете си достатъчно вода, защото до върха няма място, от което можете да си налеете.

От хижа Мазалат към връх Голям Кадемлия

Поехме към изкачването на поредния връх в 13.40ч. Пътят, който следвахме беше за хижа Тъжа. Бяхме доста учудени, че няма нито една табела за връх Голям Кадемлия, но в последствие разбрахме, че той не се води туристически връх. Поради това, че преди е бил военна зона и няма туристическа пътека до върха, съответно няма и табели. Тази информация е важно да я споделя, защото на няколко пъти решихме, че сме се изгубили.

По пътя никъде няма сянка и дървета, така че нямаше къде да се скрием от слънцето. За щастие времето беше с нас и над главите ни бяха надвиснали черни облаци. Малко се страхувахме да не ни завали, но имахме голям късмет и просто ни правеха сянка и ни пазеха от слънцето. 

Първата забележителност, която се вижда по пътя е връх Вълча глава. Нямахме много време да му отделим, защото денят напредваше, а имахме доста път. През голяма част от пътя се върви по билото на планината. Отново бих казала, че тази част от маршрута е приятна и с не особена трудност. А гледките са невероятни. Не можех да повярвам, че това отново е Стара планина. Като природа беше по различно от това, което видях по пътя за връх Ботев. Интересно е как една планина може да предоставя толкова различни гледки, коя от коя по-хабава и спиращи дъха.

Пеещите скали

Около 15.10ч. стигнахме Пеещите скали. Казват, че когато има силен вятър, можеш да чуеш интересни звуци. За да се качим до скалите, трябваше да се държим за металните въжета, които са поставени по тях. Не знам дали са нови, но са в доста добро състояние. Иска ми се и въжетата на Тарзановата пътека към връх Ботев да са в такова перфектно състояние. Гледката, която се отвори пред очите ни беше невероятна. Въпреки облаците, виждахме цялата прелест на Стара планина.

Ако решите да посетите само Пеещите скали и да не покорявате връх Голям Кадемлия, разстоянието от хижа Мазалат е около 4.30 км.

Връх Голям Кадемлия

На тази снимка се вижда планински масив Триглав – в него се включват връх Мазалат, Малък Кадемлия и Пиргос.

На тази снимка се вижда планински масив Триглав - в него се включват връх Мазалат, Малък Кадемлия и Пиргос.

Но нашата крайна цел беше върхът, така че се заредихме с нови сили и продължихме своето изкачване. От тук пътя става малко по-труден, защото след скалите следва дълъг участък от изкачване. Около 16ч. стигнахме поляни, на които пасяха кравички. Тук бяхме объркани и се чудихме кой път да поемем към върха, но срещнахме един кравар, който ни насочи. Оказа се, че имаме още доста вървене, което не очаквахме. Към върха се вижда път, който е за превозни средства. Но той е доста обиколен, за това се наложи да катерим директно скалите. А тази част се оказа много изморителна.  Трудно е когато се налага да търсиш най – подходящия път, по който да минеш. А и всички скали, камъни и неравен терен, доста изморяват краката.

И така в 17 ч достигнахме връх Голям Кадемлия. Разстоянието от хижа Мазалат до върха е около 9.40 км. Общо като време ни отне около 3 часа и 20 мин. Когато стигнахме върха бяхме наистина много изморени. Не очаквахме, че ще ни изтормози толкова и като цяло, че е толкова труден. Въпреки, че е втория по височина след Ботев в Стара планина, очаквахме по – лек и лесен маршрут. Но усилията си заслужаваха. Хоризонтът пред нас, чистата и красива гледка ни заредиха достатъчно, за да имаме сили да се приберем обратно към хижата. 

На върха има заслон, в който могат да спят 4 човека ако се наложи. В него има и печка, както и съдове. Тук нощувката е безплатна. Освен заслона, има още две големи сгради. Това всъщност са военни бази, които от години не се използват. Жалко е, когато такива масивни постройки са изоставени.

От върха към хижа Мазалат

След почивка от около 40 мин., тръгнахме обратно към хижа Мазалат, защото часът вече беше 17.40ч. и трябваше да побързаме, за да не се стъмни. Времето беше достатъчно ясно, за да видим и любимият ни връх Ботев в далечината. Слизането беше доста по  – бързо от изкачването. Това, че имахме щеки ни помогна доста, така че както съм споменавала и преди в други мои статии, бъдете подготвени. Екипировката понякога се оказва по – важна и от физическата подготовка. Защото когато нямате удобни обувки и щеки, натоварването и болките в краката са силни и могат да се получат сериозни травми.

На места по пътя почти тичахме. Първо – защото имахме огромно желание вече да се приберем и да си починем. Второ – защото бързахме да посрещнем залеза до хижата. И трето – водата на всички ни – свърши.

Залезите в планината – едно от задължителните неща, които трябва да се видят

В 20ч. вече бяхме в хижата. Първото нещо обаче, което си взехме не беше вода, а бира. Не знам защо, но винаги когато съм в планината след тежък поход, това е основното нещо, което ми се пие. А също така бирата помага и на мускулите след тежко натоварване. Бяхме толкова изморени, че дори не ни се ставаше, за да се качим на хълма, от който трябваше да погледнем залеза. С последни усилия се покатерихме и гледката беше невероятна. Планината все едно гореше, а всички хълмчета в далечината бяха като огнени вълни. Толкова красива гледка, че няма думи с която да се опише. Трябва да се види и да се почувства.  И точно в този момент аз бях толкова щастлива. Не само от факта, че съм изкачила втори връх за един месец, а бях благодарна за тази гледка, която се простираше пред мен. Това са моментите, в които осъзнаваш колко малки неща могат да те направят щастлив и да напълнят душата ти с положителна енергия.

хижа Мазалат

Вечерта в хижата протече неусетно и толкова приятно. Хижарите са много любезни и забавни. Небето беше обсипано от звезди. Въздухът толкова чист. Бяхме през седмицата, така че нямаше и много хора, така че тишината и спокойствието бяха завладяли мястото. Хижата е много приятна на изключително красиво място, а пътят до нея не е от най – трудните, така че ви препоръчвам да я посетите. Заслужава си.

Изгревът и новото начало

Въпреки десетте часа ходене предишния ден, с This Big Trip и Диана бяхме решили че ще посрещнем изгрева. В 6.00 бяхме отново на хълма срещу хижата и очаквахме огненото кълбо да се изтърколи на хоризонта. Отново няма нужда да казвам за гледката – това нещо трябва да се изпита. Беше невероятно.

И така, с нови сили, заредени от цялото това приключение, ние поехме пътят наобратно към хижа Партизанска песен, за да се завърнем в любимия си Пловдив и да създаваме планове за следващото си приключение.

А докато споделя с вас новите си преживявания, можете да гледате видеото от това готино приключение. а

(Visited 780 times, 1 visits today)

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *