Покоряването на връх Ботев

Преди две години бях направила опит за покоряването на връх Ботев, но за жалост стигнах само до края на Тарзановата пътека. Тогава моята начална и крайна точка бяха местност Паниците, в Калофер. Сега ще ви разкажа за вторият ми, и за щастие успешен опит.

Маршрутът

Един от най-масовите маршрути за покоряването на връх Ботев е Паниците – хижа Рай – вр. Ботев. Съответно връщането е отново по същите места.

Моето приключение обаче стартира от град Карлово, в близост до водопад Сучурум, нощувка в хижа Левски, и на следващия ден изкачване на връх Ботев. Като връщането го направихме през Райското пръскало, хижа Рай и Паниците. Но за да направите такава обиколка, трябва да сте с две коли. Първата кола я оставяте на Паниците в Калофер. А с втората отивате  до град Карлово.

Идеята и организацията за този по-дълъг, но със сигурност по красив маршрут, е на Атанас Кисимов от This Big Trip , която е единствената платформа събираща пътешественици.

Истината е, че когато се включих в това приключение, не познавах никой. Единствено с Атанас си бяхме обменяли информация във фейсбук за отделни маршрути, но на живо се видяхме за пръв път, когато стартира нашия поход. Бях гледала доста негови снимки от различни пътувания и походи, и реших че след като и двамата имаме такава любов към природата и пристрастеност към пътешествията, със сигурност трябва да направим един уикенд из природата. Компанията ни беше от пет човека, които се оказаха супер позитивни и готини, а това е много важно, за да си изкараш добре.

И приключението започва

Тръгнахме от местността край водопад Сучурум в 15ч. Първите 30-40 минути ни се видяха доста изморителни, защото имаше голямо изкачване, а все още не бяхме свикнали с натоварването. Ако трябва да бъда честна още първият час бях готова да се откажа и да се върна обратно. Но от срам продължих с останалите. Пътят до хижа Васил Левски е много приятен. Почти през цялото време се върви покрай реката. Шумът от водата, сянката на дърветата и приятно пеене на птичките е перфектната картина, която да вдъхнови човек да не се отказва от започналото приключение. Трябва да ви предупредя, че почти никъде няма обхват на телефоните. На 3 – 4 места има чешми, от които можете да си налеете вода.

Първата хижа, която се достига е хижа Хубавец. Тя се намира на 900 м. надморска височина и на 2 часа път от стартовата ни позиция. Там може да си починете, да хапнете или да пиете вода. В района се намира и водопад Черното пръскало, но трябваше да се отбием от пътя за да го видим, а се стъмваше и решихме да не рискуваме. След още около час вървене се стига и хижа Балкански рози. А между двете хижи се намира гробът на Баба Меца. Не знам каква е историята на мястото, за жалост забравихме да питаме и хижарите.

Първа цел – достигната

В 19 ч. достигнахме нашата крайна точка за деня – хижа Васил Левски, която е на 1450 м. надморска височина. Предварително се бяхме обадили, за да запазим места. Цената беше по 18лв на човек. Трябва да отбележа, че бях впечатлена. На външен вид е като всяка хижа. Но когато се качихме, за да се настаним, аз бях смаяна от хубавата баня и тоалетна, които предлага мястото. Единствената хижа в която бях спала до тогава беше Рай и дори не може да става въпрос за сравнение между двете места. Чаршафите, които ни дадоха бяха чисти и бели. Спахме на нарове, но цялата стая, която имаше 18 легла, беше само за нас. Ние бяхме 5 човека и беше идеално, че няма други хора в стаята. На прозорците имаше мрежи, за да не влизат насекоми. Този факт държа да го отбележа, защото наистина е голяма екстра, когато си спал на място без мрежи.

За хапване в хижата не се предлагаше голям избор – имаше боб, пилешка супа и кебапчета, салата от моркови и за десерт кисело мляко със сладко от боровинки. Естествено продаваха и бира. За закуска имаше пържени филийски със сладко. Хижарите не бяха от най-любезните, не знам защо, но това и на Рай го забелязах. Винаги казват, че хората в планината са много мили и отзивчиви, но аз до момента, с изключение на заслона на вр. Ботев, не видях такова нещо. Въпреки, че няма обхват на телефоните, има wi-fi (този факт много ме учуди).

Пред хижата има маси с пейки, където седнахме да вечеряме и да разпуснем след интензивния ден. Легнахме си рано, защото знаехме, че следващия ден с покоряването на връх Ботев, ще е доста тежък.

От хижа Левски към връх Ботев

Сутринта станахме към 07.30, закусихме и тръгнахме към нашия поход. Първо се отбихме на 15 мин от хижата до водопад Карловско пръскало или известен още като Карловски водопад. Водата пада от около 30 м. и е доста красив водопад, заслужава си да бъде видян.

След тази отбивка тръгнахме да покоряваме връх Ботев. Първите 40 мин отново бяха доста трудни, защото имаше по-стръмно изкачване. Когато стигнахме билото на планината, се озовахме на равен път. А гледката, която се разкри пред нас беше спираща дъха. Точно в такъв момент осъзнаваш защо си се заел да катериш баири и да се мъчиш толкова. Защото всяко едно усилие си заслужава, когато красотата на природата се разгърне пред очите ти.

От тук нататък ни очакваше вървене изцяло на слънце, защото на такава височина растителност липсва. Предупреждавам, че от хижа Васил Левски до заслона на връх Ботев никъде няма място, от което да си налеете вода. Така че се подгответе добре. След още час ходене се спряхме за почивка и да се насладим на природата. Защото все пак целта не е само покоряването на върха, а и удоволствието от самия преход.

По пътя срещахме кравички, кончета, отново кравички. Толкова близо бяха до нас, или по-скоро ние до тях, защото все пак това си е тяхна територия. Хубаво е когато усещаш близост до природата по такъв начин.

Три часа след тръгването от хижа Васил Левски, достигхнаме заслона на връх Ботев. Там спряхме за по-дълга почивка. Решихме да хапнем – оказа се, че има доста избор на храна. Аз хапнах пилешка супа, която беше много вкусна, но специалитета им всъщност е бисквитената торта. Така че ако сте там – задължително я опитайте. Има възможност да се спи и в заслона, като има около 40 места. Всичко беше резервирано, така че ако решите, че искате да нощувате там – задължително резервация. Последните години доста групи от похода Ком – Емине минават и отсядат там, за това капацитета им е почти винаги пълен.

Покоряването на връх Ботев

След около 40 мин мързелуване на заслона, сложихме отново раниците и събрахме сили за последното изкачване към целта. За около 45 минути здраво катерене, покоряването на връх Ботев беше постигнато. Имахме истински късмет с времето. Казват, че си късметлия ако върха реши да се разкрие пред теб. Е, ние определено сме от тези. Гледката, която се разкри пред нас беше безкрайна. Красота на където ти видят очите, видяна от 2 376 м. Останахме около половин час на върха, за да поснимаме, да си починем след тежкото изкачване и да се заредим с нови сили за слизането. Времето напредваше, вече беше станало около 14.30 ч., а ние имахме още доста път до дома.

От връх Ботев към Райското пръскало

И така – започна нашето спускане от върха. Първата част е наистина доста стръмна. Има много малки камъчета, по които постоянно се хлъзгаш. Въпреки, че бях с щеки, това не ми помогна по никакъв начин. Вече не чувствах краката си – започнаха да се изморяват, имах рани от обувките, а и умората започна да си оказва влияние. Понякога спускането е също толкова трудно, колкото и изкачването. Защото въпреки, че вървяхме надолу, беше толкова стръмно и хлъзгаво, че веднъж се подхлъзнах и паднах. След около 45 минути (около 15.20ч) се озовахме до началото на Тарзановата пътека. Спряхме да си починем преди тежкото спускане, а и имаше много красиво място, на което нямаше как да пропуснем да си направим снимки.

Тарзановата пътека е позната като най-стръмния и опасен участък от целия преход. Наистина трябва много да се внимава, когато се преминава от там. Има въже, за което на моменти трябва да се държиш здраво, за да преминеш. Като цяло е наистина голям зор, но пък е нещо различно, има малко повече адреналин и е интересно (естествено го казвам днес, когато пиша статията. Вчера докато бях там въобще не ми беше интересно и различно, а по-скоро силно се молех да не се пребия). Снимки от там нямам, защото последното, за което мислех, бяха те.

След един час, около 16.30ч.  вече бяхме стигнали до мястото, от което се вижда красотата и величието на Райското пръскало. За да стигнем до него, трябваше да газим едни високи треви, за които даже и не ми се мислеше какво може да има в тях. Просто гледах да съм по-бърза и да избягам от тях на време. Но другият вариант за стигане до пръскалото беше, да слезнем по пътеката за хижа Рай и отново да се изкачваме. Което щеше да отнеме доста време, но и нямахме сили да го направим. Около 17ч. бяхме на водопада. Имаше достатъчно вода, за да му се насладим.

Естествено, през пролетта е доста по-красив, но има и случаи, в които няма и капка вода, така че определено си бяхме щастливци. Величествения водопад е висок 124 м. и е най-високия на Балканския полуостров.

Хижа Рай

От водопада до хижа Рай е около 20 минути спускане. Седнахме да хапнем в хижата. Когато видяхме всички струпани хора, се почувствахме щастливци, че няма да спим там. Шумът от музиката беше ужасен. Една голяма група от младежи бяха седнали да пият и да купонясват от сутринта, или може би още от предната вечер, не знам. Но смятам, че трябва да има някакви правила за такива големи купони на подобни места. Когато нощувах преди две години в хижата, имаше купон до 4 сутринта, и съответно никой не можеше да спи. А все пак всички отиваме там доста изморени и трябва да сме отпочинали.

И въпреки, че това не е любимата ми хижа – гледката от нея ми е сред най-любимите и незабравими.

Към Паниците

Табелата от хижа Рай показваше, че имаме 3 часа до крайната си цел. А часът тогава беше около 18.15ч. Което означаваше, че трябва да сме наистина бързи, за да не стане тъмно. Или поне да минем максимум от прехода. На слизане първо се минава през една гора, което е около 1 час и 10 минути. След това има равен участък около още един час. А гледката, която се разкрива е прекрасна. На снимката в далечината се вижда е върха.

А малко преди края на маршрута ни, видяхме и табелата за Национален парк Централен Балкан. Въпреки, че нямах никакви сили, реших че няма как да не си направя снимка тук.

Последните 15 минути са наистина доста трудни и стръмни. Пътят е в огромни кратери, през които трябва да се мине.

И така в 20.40 минути вече бяхме долу на Паниците, с усмивки на лица, горди от похода, който сме направили.

Обща статистика

Общо за двата дни изминахме:

Първи ден – 4 часа път – 16 км.

Втори ден – 12 часа път – 34 км.

Общо за двата дни – 16 часа – 50 км.

Е, после как да не се гордееш със себе си, когато видиш какво си направил.

За мен ходенето в планината е физически изтощаващо, но няма нищо по – психически зареждащо.

И понеже явно не се бяхме изморили достатъчно, се наложи да бутаме колата, защото и беше паднал акумулатора. Е, купона определено беше пълен и преживяването със сигурност незабравимо.

А моят призив към всички вас е – ходете в планината подготвени! Защото видяхме доста хора по маратонки, без щеки, без каквато и да било екипировка. Планината е коварна. Времето се променя с минути. Не рискувайте живота си, а бъдете отговорни! За хората от Пловдив мога да препоръчам магазин Sport Box Plovdiv . Много е важно, когато се купува екипировка, да има консултанти, които да дадат професионален съвет, а там са точно такива. Също така смятам, че е хубаво да си направи човек туристическа застраховка. Почти във всяко застрахователно дружество ги има.

 

(Visited 602 times, 1 visits today)

2 Comments

  1. Pingback: Приключението ми до хижа Мазалат и връх Голям Кадемлия

  2. Pingback: Попово езеро и връх Джано - в сърцето на Пирин

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *