От дефект – ефект или какво ми донесе 2020 година

Да, така е. 2020 е годината, която  никой не предполагаше как точно ще се развие. Това е годината, която изненада всички ни – сбъдна най-лошите сценарии от Холивудските филми и преобърна живота ни за дни. Но истината е, че всяко нещо се случва с конкретна причина. Да, има много теории за конспирации и всеки може да мисли каквото иска. Аз не осъждам никого или не се опитвам да наложа моята гледна точка. Но нещото, което се надявам всички да осъзнаят е, че имахме нужда от това. И до някаква степен съм благодарна от цялата тази неочаквана ситуация.

Най – негативното (изключвам хората, които са загинали от вируса, защото това е най-страшното, което може да се случи) е това, че всичките ни пътувания бяха отменени. Аз лично през април до последно вярвах, че ще успея да замина във Виетнам и Камбоджа, а като най – големия ентусиаст в средата на март си бях купила и билети за Русия. В крайна сметка не успях да отида никъде. Но пък какво точно е положителното, което получих от всичко това.

До сега не ми се беше случвало да прекарам толкова време в България, без да пътувам в чужбина. Тези от вас, които са със зависимост към пътешествията и изпитват нужда от това, както от въздуха, който дишат, ще ме разберат напълно. Първо мислихме, че най – лошото е, че не можем да пътуваме извън страната. Да, ама не. Оказа се, че най – лошото дойде, когато ни забраниха да пътуваме и в страната. Това беше нещо, което шокира всички ни. Особено по – младите поколения. Те не можеха да си представят какво е това забрана за пътуване. Хората, които са преживели различни режими, преврати и какво ли още не, като че ли приеха нещата доста по – леко. Но за поколение, което е свикнало, че пътешествието им се полага едва ли не по право и че никой не може да им го отнеме (особено лесното пътуване из Европа), това беше тотален шок.

Първото, което осъзнах след отварянето на границите между градовете беше колко съм щастлива от това, че вече мога да отида на 50 км извън Пловдив. Дали през януари ,когато подготвях пътешествие на хиляди километри от тук, ако някой ми беше казал, че ще се радвам заради това, че мога да излезна от града в който живея и това ще е специално събитие, щях да повярвам. Истината е, че с времето спираме да оценяме какво имаме, в търсене на това, което искаме. И дори и сега, когато минаха 4 месеца от всички тези събития, ние отново имаме за даденост пътуването в страната и някак си много бързо забравихме през какво преминахме два месеца.

Тази година вси още не съм ходила никъде извън България. Някак си цялата тази обстановка с тестове, забрани, маски, дезинфекция и какво ли още не, уби желанието ми за пътуване. А това е нещо, което може да се случи много трудно при мен. Въпреки че има страни, в които в момента туризъм има, моето желание го няма. Вместо това аз реших да опозная страната си. Поколението ни е толкова вглъбено в пътуването до непознати земи, че не оценяме богатствата, които имаме тук. България е прекрасна страна.

Аз живея в Пловдив. За 1 час мога да съм в Стара планина или за 40 мин мога да съм в Родопите. А ако искам да съм на морето – само на 3 часа и съм там. Замислете се колко страни имат това богатство, което ние. Признавам, много пренебрегвах Родината ни. Винаги когато имах свободно време и средства – взимах самолета към някоя страна, която не съм посетила. И да, признавам си, че когато ситуацията се оправи, сигурно отново ще правя това.

Тук идва и благодарността ми към случващото се през тази година. От май до юли аз обиколих толкова много места из страната, колкото може би за последните 10 години не бях. Няма уикенд, в който да съм стояла и да съм бездействала. Постоянно опознавам красивите Родопи, които колкото и да посещавам, винаги със своята тайнственост и мистика ще имат непознати кътчета. Стара планина с невероятните си върхове е място, което можеш да обикаляш и да му се наслаждаваш. За прекрасната Пирин планина дори нямам думи – оставих част от сърцето си в нея.

А какво ще кажете за градовете, за които никой не говори, а са толкова хубави. Ловеч е град, който ме впечатли изключително. Дори и не предполагах какво ме очаква там, когато го посетих. За Деветашката пещера и пещера Проходна дори няма и да говоря – това са места, които са създадени с помощтта на магическа пръчка.

Е как тогава да не съм благодарна на този вирус? Той ни отвори очите за много неща и това, за което се моля и се надявам е – нека не забравяме през какво преминаваме в момента и нека не взимаме всичко за даденост. Защото нищо не е вечно, но всичко зависи от приоритетите ни.

(Visited 922 times, 1 visits today)

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *