Мароко – страната на контрастите

Преди броени дни се завърнах от пътешествието си в Африка. Мароко е втората държава, след Египет, от този континент, която посещавам. Имах голямо желание да опозная Мароко. Дали заради филмът Казабланка, или защото последните години доста нашумя като дестинация, или просто защото исках да видя нещо по различно от Европа. Когато организирам своите пътувания, винаги го правя сама и избягвам туристически агенции. Но за тази дестинация решихме, че за четири момичета, които пътуват сами, е по безопасно да се доверим на организирано пътуване.

Останах изненадана от страната още от самото си пристигане. Летището на Маракеш е доста по-голямо от това, което очаквах, чисто и с интересен дизайн. След като се настанихме, решихме да опознаваме града още от първия ден. Когато се озовахме на центъра, първото нещо, което направихме, беше да си изрисуваме ръцете с кана. На площада е пълно с жени, които правят това. Рисуват доста бързо, за около 5 минути бяхме готови. Но още от тук ви казвам, че е много важно да се пазарите за всяко едно нещо. Ние все още не бяхме опознали начинът на пазаруване в страната, и точно за това платихме сумата, която ни казаха. След това обаче беше по-трудно да ни излъже някой, защото прилагахме уменията си за пазарлък, научени в Турция. От площада в Маракеш, се влиза направо в Медината, или т. нар.пазар. Вътре човек може да се изгуби.

Много малки улички, много завои, адски много хора, разнообразна стока. Дали защото все още не бяхме осъзнали, че сме напуснали Европа и че вече сме в Африка, и то не къде да е , а в центъра на пазара, останахме шокирани от заобикалящата ни среда. Миризмата, която се усеща по улиците е наистина ужасна, особено и при високите температури навън. Въпреки цялата обстановка, бих казала, че и тази част на Маракеш има своя чар. Но това определено не е от любимата ми част от града. Препоръчвам ви заведение Nomad, което се намира в центъра на пазара, на покрива на една от сградите и там е наистина страхотно. За жалост само го посетихме, без да седнем, защото трябваше задължително да вечеряме, ако искаме да останем. Добре е да си направите предварителна резервация, защото е едно от най-посещаваните места от туристи в тази част на града.

Вторият ден в Маракеш беше изпълнен с доста натоварена програма, но смея да кажа, че видяхме голяма част от града, културата и архитектурата. Дворецът Бахия е едно от красивите места в града. Доста е посещавано от туристи, така че ви препоръчвам ако искате да му се насладите, да го направите още в началото на деня. Ние бяхме там около обяд и беше пълно с групи туристи, и почти невъзможно да се види една част от градините и двореца.

Но любимото ми място в Маракеш ще остане градината Мажорел. Това е ботаническата градина на града, която е възродена от Ив Сен Лоран. На мястото на тази градина е щял да бъде построен хотел, но дизайнерът е бил толкова запленен от мястото, че настоява да го закупи и го превръща в истински оазис от приказките. Предсмъртното му желание е било праха му да бъде разпръснат там. До градината скоро направиха и музей Ив Сен Лоран, но ние за жалост нямахме достатъчно време да посетим и него. Ако имате един ден в Маракеш, това е мястото, което трябва да посетите задължително. Все още когато гледам снимките не мога да повярвам, че това място наистина съществува.

Част от програмата беше посещение на един от най-луксозните, стари и известни хотели в Маракеш – Ла Мамуния, бивш султански дворец.

Като дизайн вътре не бях впечатлена, градините му не бяха лоши, но честно казано може би просто не ме заплени толкова, защото все още бях зашеметена от красотата на Мажорел. Градът Маракеш има красива архитектура. Целият е в розов цвят и на мен лично ми наподобяваше като декор от филм. Както и доста други градчета в Мароко. Строителството е ниско, еднакъв стил, и след като и цветът е еднакъв, това го прави много красив. Приключението ни в Маракеш завърши с типична мароканска вечер.

Тя се състои в шоу, изпълнено от акробати на коне. Определено беше впечатляващо и интересно и е нещо, което трябва да се посети в града, за да се усети напълно атмосферата на културата.

На следващия ден нашата програма продължи, като поехме своят път по високите Атласи. След като напуснахме Маракеш се запознахме с истинските марокански природни забележителности. Не съм си и представяла, че тази държава има толкова разнообразна природа, която само на километри една от друга крие коренно различни красоти. Докато пътувахме, ми направи впечатление, че пътищата постоянно се ремонтират, въпреки че ставаше въпрос за планински преход. Също така навсякъде има осветление, от което се учудих още повече. Един от оазисите, които посетихме

Крепостта в селото Бен Хаду е едно много красиво място.        Докато се разхождах из крепостта, малките и улички, и наблюдавайки красивите пейзажи и кирпичените къщички, се върнах в съвсем друг, свят по друго време. Атмосферата дори не знам как да я опиша или да я пресъздам. Наистина все едно бях героиня в 1001 нощ.

Не знаех, че много от холивудските филми се снимат именно в тази страна. Голяма част от касовите филми като „Мумията“, „Гладиатор“, „Принцът на Персия“, са снимани в Atlas Studio. Ето защо се чувствахме и като герои от тези филми.

Каньонът на река Тодра е едно от любимите ми места в Мароко.

На това място може да се видят двете планини – високи и средни Атласи, между които тече реката. Има доста туристи, които ходят там да покоряват планинските красоти. Определено бих се върнала, за да видя тази гледка от високо.

Едно от нещата, заради които нямах търпение да посетя тази африканска държава, беше желанието ми да видя пустинята. А тя е удивителна. До нея стигнахме с джипове, по пътя на ралито Париж-Дакар. Дюните са много големи, на където и да погледнеш пясък.

За жалост не можахме да се насладим много на това свое приключение, защото наближи пустинна буря и трябваше да се изнесем по най-бързия начин, за да не стане нашето приключение още по-незабравимо. Поне имахме късмет да се насладим дори  и за 1 час на возене с камили, на мекотата на пясъка и на гледката. Въпреки, че на пясъка се наслаждавам още, защото до такава степен се е впил във всичките ми дрехи, обувки, чанти и косата, че вече четвърти ден от както се прибрах, се боря с него.

Когато гидът ни каза, че ще храним маймунки, всички си мислехме, че се шегува. Но когато автобусът спря, и около нас по дърветата започнаха да подскачат малки маймунки, които хапват, каквото са им дали туристите, осъзнахме, че е говорим сериозно. В гората от кедрови дървета е пълно с тези малки сладки същества, които подскачаха около нас, а ние от своя страна се опитвахме да ги уловим в кадър.

Освен, че в Мароко има три видя пустиня, високи планини, оазиси, гъста растителност, имат и място, което наричат „Мароканската Швейцария“.

Там се намират едни от най-скъпите им ски курорти. Единствено в тази част на страната, покривите на къщите имат алпийски вид. Височината на селището е около 1664м. Когато го посетихме нямаше сняг, но в далечината по върховете се виждаше, че има още остатък от зимните валежи.

Любимото ми мароканско ястие – телешко със сини сливи

Пътешествието ни продължи към Фес. Разгледахме този град, но честно казано не бих казала, че беше от местата, които ме е впечатлило. Едно от красивите места в града е площада на кралският дворец на Фес. Вратите на двореца са внушителни. Разхождахме се и из медината. Тя беше доста по – голяма от тази в Маракеш, и човек изгуби ли се там, ще бъде почти невъзможно да се измъкне, освен ако не помоли някой от местните да го измъкне. В медината посетихме магазин, в който ни показаха килими, които са ръчно правени.    Не съм от феновете на килими, но тези бяха много красиви, и когато знаеш, че са правени ръчно и колко време и труд са инвестирани, за да се постигне този красив краен резултат, няма как да не го оцениш. Посетихме и мястото, в което се обработват кожите, и където се оцветяват. Най-важното, което трябва да знаете, че миризмата наистина е ужасяваща. Ако държите да се качите на терасата и да си направите снимка, трябва да сте подготвени психически, за това, което ви очаква.

Град Фес е градът на занаятите – килими, кожа, глина. Този килим зад мен струва около 60 хил евро.Хората правят невероятно красиви неща с ръцете си, сътворяват приказни продукти. Градът е голям, има големи булеварди, отново всичко е осветено. Но там населението е доста по-консервативно. Трябва да знаете, че когато тръгвате за Мароко, все пак отивате не само в африканска държава, но и в арабска. Дрехите ви трябва да са съобразени с обстановката и трябва да са една идея по-консервативни. Повярвайте ми, когато излезете по улиците и мъжете започнат да ви оглеждат като парче месо, ще разберете за какво говоря. Дори и да сте с дълги дънки и блуза, отново погледите им ще са приковани във вас. Това отношение го имаше във всички градове.

Разходка по булевардите във Фес

Ние бяхме предупредени да внимаваме с облеклото и да не се разголваме много. Също така има и глоба за неприлично облекло, която почва от 800 евро.

Благодарение на инстаграм сме запознати с доста от забележителностите в страната. Една от тях е Шефшауен – синият град. Ами нека само да кажа, че не всичко изглежда така, както в инстаграм, както всички знаем.

Градът е доста мръсничък, грасивите сини улички са малко, доста трудно е да си направиш снимка, защото местните си живеят там, не обичат да ги снимат, враждебни са, а тези които са дружелюбни, са всъщност адски напушени с хашиш, защото именно от там го изнасят за Европа за лекарства и т н. Успяхме да си направим снимки, разбира се, но с доста обработка, докарахме атмосферата, която всички очаквате да видите. Не е лош град, има страхотна гледка, от едното заведение, на което бяхме седнали да хапнем, но не е това, което очаквах.

Последната спирка на нашето приключение беше град Танжер, от където и летяхме. Този град е по-близък като архитектура и култура до Испания, от колкото до Мароко. Посетихме мястото, където се сливат Средиземно море и Атлантическият океан. Разходихме се и по плажната ивица, която е много широка и красива. Няма постройки, всичко е диво. Крайбрежната улица на Танжер също е красиво и приятно място за разходка. Отново широка, с палми, растителност и паркове около нея. Пещерата на Херкулес, в която е живял

Там завърши и приключението ни в Мароко. Страната ме изненада много, дори нямах представа какви съкровища крие. Разбира се в много отношения са доста години назад като развитие, манталитет и обичаи, но пък имат толкова много неща, по които са ни задминали. Голямо впечатление ми направи фактът, че никъде не дават найлонови торбички. Навсякъде само от плат. Мислех, че имат някаква национална кампания против пластмасовите продукти, но всъщност се оказа, че заради здравината са избрали този вариант. Също така чухме доста техни модерни изпълнители, и бих казала, че имат доста сполучливи песни, с хубави клипове и смислени текстове. На нас ни отне доста време да се замислим, кой модерен изпълнител на пуснем на нашите марокански гидове, и в крайна сметка почти не се сетихме за такъв. За улиците им вече споменах, че имат широки булеварди, всички осветени, без дупки по тях, широки равни тротоари, много зеленина и паркове.

Точно заради това за мен Мароко е страната на контрастите – от пазарите, мръсотията и неприятната миризма, до невероятните красоти, които крие. Съветвам ви ако искате да посетите страната, да не ходите само в един град, а да пътешествате и да опознаете всички палитри. Аз със сигурност бих се завърнала.

И искам да изкажа специалните си благодарности на гидовете ни, които превърнаха това наше пътешествие, в незабравимо приключение и ни показаха какво наистина представлява арабската гостоприемност. Както и българският ни гид, Екатерина Запрянова, която ни запозна с историята, обичаите, но и ни научи да танцуваме бели денс. А и ни помогна четирите часа в самолета на връщане да минат неусетно, благодарение на това, че ни измисли да играем на градове, и наистина направи завършека на пътуването страхотен. Понякога, не е важно къде отиваш, а какви са хората около теб. Моите три приятелки Мими, Цвети и Нелка, бяха най-добрата компания, и благодаря на тях за хубавите незабравими емоции, които ми подариха.

1 Comment

  1. Никол 24.07.2019 at 8:17 PM

    Здравей Саня,
    Страхотни пътувания и много добре описани. Ще се радвам да споделяте вашите пътувания с нас, пътешествениците от ФБ групата „Да пътуваме по-дълго, по-изгодно, по-щастливо“ . Също бих попитала дали имате нещо против да ви споделяме в нашия травъл блог (за идеи и съвети за евтини пътувания) – travelMORE. Извинявам се за спама, но не намерих форма за контакт.
    Поздрави и Късмет
    Никол

    Reply

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *