Малко селски туризъм

Казват, че най-хубавите пътувания са спонтанните. И са прави. Докато си пишех онзи ден с една приятелка, която се е прибрала за лятото в България, реших че е само на 130км от Пловдив и ще е грехота ако не се видим. За това решихме на следващия ден да и отидем на гости. Селото се казва Кочан и се намира на около 30 км от Доспат и на около 45 км от Гоце Делчев. Понеже аз си нямам село, реших че ще е супер за цялото семейство да прекараме два дни на спокойствие. Селото ме впечатли доста. Много е подредено, с хубави къщи, хубав път и много млади хора.

Радвам се, когато видя поддържани малки селца с млади хора, защото от цялата урбанизация, която ни е обзела, изоставяме и пустеят места, които са невероятно красиви. Хубаво е да се посещават различните краища на страната ни, защото така можем да опознаем различни хора. В селцето се настанихме в къща за гости, която е като хотелче и беше доста приятно местенце за отсядане.

Храната в ресторанта беше много вкусна и си личеше, че по-голямата част от нещата са домашни. Всички хора по магазинчетата и заведенията бяха много любезни, което напоследък не ми се случва често. Първият ден бяхме в селцето и се разхождахме и си почивахме. На втория ден решихме, че е време за по-дълга разходка. Запалихме колата и се отправихме в посока Гоце Делчев. Първата ни спирка беше село Хаджидимово. В него посетихме красивият манастир св.Георги. Построен е през 19 век на хълм над селото. Гледката от него е много красива. А  градината в манастира е като малко райско кътче. На всякъде има цветя, зеленинка, няма много посетители, може би защото бяхме през седмицата, но мястото доста ме впечатли.

В самият манастир така и не влезнахме, защото бяхме с децата, а те искаха да тичат, и решихме да не ги мъчим.

На 300 м. след манастира има зоо кът. Това място е прекрасно. Позволяват ти да влезнеш при животните. Има сърнички, еленчета, фазани, козички и зайчета. До сега не бях влизала свободно при такива животни и беше доста интересно и хубаво преживяване.

Сърничките бяха сравнително спокойни, като се има в предвид че бяхме около 5-6 човека. Но когато започнахме да ги галим доста потреперваха от страх и за това решихме да не ги мъчим, защото явно не им беше много приятно да ги докосваме.

Това място е рай за децата. Дори не мога да опиша радостта в очите на Ники когато беше заобиколена от всички тези животни само на ръка разстояние от нея. Силно ви препоръчвам ако сте в този регион да не пропускате това място. Интересно е и си заслужава. Не знам кой поддържа всичко това, но бях учудена, че дори няма и входна такса.

След като се полюбувахме на красивите животни, решихме да се поразходим до село Ковачевица. То е на около 15 км. от Хаджидимово. Посещавала съм село Лещен, но не бях ходила по-нагоре. За това решихме да започнем първо от Ковачевица. Природата е невероятна.

Има много места, на които може да отбиете колата и да се полюбувате на невероятните красоти, които предлага природата. Невероятно е. На едно място дори има и беседка, на която може да хапнете или да си починете от многото завои, с които е пълен пътят в този район.

Село Ковачевица е хубаво и спокойно местенце. Малко е. Може да се разходите около него за 1 час.

Има заведение, на което хапнахме и беше вкусно. Интересно е да се ходи по такива селца, защото те връщат назад във времето и е много приятно.

Старите надписи, сгради, стил и архитектура. Хората са любезни и животът протича по съвсем различен начин. Въпреки, че е доста туристическо място, може да уловите магията, която излъчват тези български места.

В този регион има доста неща, които може да посетите и да видите. Но за един ден успяхме да видим само това, защото ни чакаше път към Пловдив, а с малко дете понякога си е затруднение дългото пътуване. Препоръчвам също така да посетите село Делчево, ако не сте. Гледката от горе е невероятна. Има заведение с къща за гости, от която се вижда цял Гоце Делчев и околността.

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *