Една прекрасна разходка из Крушунските водопади, Деветашката пещера и Ловеч

Хубавото на лятото е, че е вече тук. Но лошото е че много бързо си тръгва. Решила съм всеки уикенд да откривам нови места в красивата ни България. Преди доста години съм посещавала Крушунските водопади, но тогава нямах време за други забележителности в региона. А се оказа, че дори и сега, когато смятах че съм по-подготвена,  подцених красотите в района на Ловеч и не си отделих достатъчно време. За това ще ви разкажа за една прекрасна разходка из Крушунските водопади, Деветашката пещера и Ловеч

Как да стигнем до там?

Първата цел за посещения от нашето пътешествие бяха Крушунските водопади. Те се намират на около 30 км от град Ловеч, и на около 200 км от град Пловдив, от където стартирах своето пътуване. За да се стигне до там се минава проходът Троян – Карнаре, така че си отделете повече време за път. Кара се доста бавно и има много завои. Препоръчвам ако имате проблеми и ви става лошо, когато пътят е планински, да се заредите с хапчета.

Понеже държахме да избегнем тълпата от туристи, която се изсипва през уикенда, тръгнахме в 07:00 от Пловдив. Около 10:30 бяхме точно пред пътеката, от която започват Крушунските водопади.

Държа да отбележа, че табели навсякъде липсват, които да отбележат как точно се стига до водопадите. Преди години, когато посетих мястото за първи път, не беше толкова известно и тогава приех този факт. Но не мога да повярвам как такава нашумяла природна забележителност не е опомената в табелите по пътя.

Крушунските водопади

За първи път посещавах екопътека, за която трябваше да заплатя вход. Цената е 4лв за възрастен. Стартирахме своята разходка, като се зарадвахме, че планът ни е проработил и сме изпреварили наплива от туристи. Като цяло пътеката е доста лека и кратка. Има два пътя – единия води към водопадите, а другия към пещера и така наречения Скрит водопад, в който нямаше никаква вода.

Моето мнение е, че мястото е красиво, но честно казано на снимки изглежда доста по внушително. Някак си не можа да ме впечатли и да ме остави без дъх. Заслужава си да бъде посетено със сигурност, но ако го съчетаете и с доста други неща. Не смятам, че има смисъл само за него да се бие толкова път.

Общата разходка на пътеката, заедно с отделеното време за снимки ни отне около един час. Ние бяхме обути с туристически обувки, но спокойно може да бъдете и с маратонки. Когато приключвахме разходката си из пътеката, започнаха да идват автобуси и коли и започна да става наистина голяма лудница от хора. Така че ви препоръчвам, ако и вие обичате спокойствието, станете по-рано и посетете това място.

На входа на екопътеката са направили комплекс с басейн, така че можете да си вземете необходими неща за плаж и да си починете там. Също така има доста заведения, на които можете да хапнете и пийнете.

Деветашката пещера

По пътя от Крушуна към Ловеч има отбивка в ляво, която води до Деветашката пещера. Намира се на около 15 км от Ловеч. За нея се плаща вход – 3 лв за граждани. Направихме си шега с човека, който продаваше билетите, дали ако идваме от село няма да има отстъпка, но той ни отговори шеговито, че и той самият не е от града, но трябва да плаща пълна цена.

И както обичам да казвам – когато нямаш впечатления и нагласи за дадено място – винаги биваш изненадан прекрасно. Тази пещера е удивителна. Наистина е нещо уникално, което си заслужава да бъде посетено. Ходила съм в почти всички пещери в страната ни, но тази стана една от любимите ми. Грандиозната гледка, която предлага това място не може да бъде описано с думи. Имах чувството, че се намирам в място от някоя приказка. Слънцето прониква в процепа на пещерата по много красив начин, и лъчите които се спускат до долу придават мистика и много специално чувство на мястото.

Пещерата е един от трите най – важните убежища за прилепите в цяла Европа.

За феновете на киното, трябва да спомена, че моста по-който се минава от паркинга до пещерата, е построен през 2011 г. специално за снимките на холивудския филм „Непобедимите 2“.

Преди доста години пещерата е била използвана като „склад“, в който да се складира храната от държавния резерв.

Ловеч – едно скрито бижу

Когато стигнахме до Ловеч, бяхме много изморени, а жегата беше убийствена и много уморителна. След дългия път, който бяхме изминали, и разходката из водопадите и пещарата, решихме че трябва да хапнем и да си починем. Седнахме в ресторант „Драката“ , който силно препоръчвам. Храната беше вкусна, а обслужването на ниво. Сервитьорката беше изключително любезна, от което бяхме много впечатлени и учудени. След като хапнахме, се запътихме към хотела –  „Вароша 2003″ . Също и него го препоръчвам за отсядане, ако решите да нощувате в Ловеч. Много е близо до центъра, храната в ресторанта е много вкусна и отново всички са много любезни.

Всъщност първото нещо, което ме учуди в Ловеч беше любезността на хората. Наистина невероятни – толкова приветливи и позитивни. Не можех да повярвам колко са усмихнати всички в магазините, в които влизахме или по заведенията, на които сядахме. Също така ми направи впечатление, че има доста млади хора.

Когато се настанихме в стаята, бяхме доста скиптично настроени, относно какво има да се види в града. Ясно беше, че ще посетим моста на Кольо Фичето, но после ? Изчакахме да се разхлади и започнахме своята разходка из града.

Какво да видим в Ловеч?

Първото нещо, което посетихме беше старата част на града. Тя ме впечатли най-много. Изключително приятно място за разходка, красиви къщи, китни и спокойни улички. Учудих се как така никога не бях чувала за Стария град в Ловеч.       Той е невероятно място, което явно е доста подценявано. Надявам се повече туристи да го посещават, защото заслужава да бъде видян.

Следващото нещо, което трябва да се посети е паметникът на Васил Левски, който е открит през 1964 г. Всъщност точно в Ловеч се намира най-големият паметник на Апостола. Височината му е 14 метра. Това също е факт, който научих при своето посещение в града.

Музеят „Васил Левски“ – не успях да го посетя, поради късния час, в който отидох на разходка, но съм убедена че ще е доста интересен и си заслужава.

Ловешка средновековна крепост 

Разположена е на хълма Хисаря и е била построена за да предпазва подстъпите към столицата Търново и Троянския проход . Крепостта е възстановена и има сцена, на която се правят спектакли . Препоръчвам да я посетите . Тя се намира на върха след Стария град.

Покритият мост или „Мостът на Кольо Фичето“

 

Построен през 1876 година, това е символът на град Ловеч. Първоначално е бил изцяло дървен, без метални части. Но през 1925 г. изгаря почти до основи и бива реконструиран. В него се помещават дюкянчета, в които продават ръчно правени неща. Гледката от моста е много красива. Има и сладкарничка, в която можете да седнете и да се насладите на атмосферата . За жалост го посетих, когато вече всичко затваряше, но наистина жегата през деня беше изморителна и чакахме да се разхлади, за да се насладим на града.

Не успяхме да стигнем до парка „Стратеш“ и зоолигечската градина, но ако имате достатъчно време ви съветвам да отидете. Местните хора доста похвалиха това място и казаха, че си заслужава да бъде видяно.

След тази прекрасна разходка из Крушунските водопади, Деветашката пещера и Ловеч се прибрахме да си починем, защото на следващия ден ни очакваше отново интересн и интензивен ден – екопътека Искър-Панега, пещера Проходна, скален манастир Света Марина, Каменните къщи в Луковит. За тях ще ви разкажа съвсем скоро. А общо маршрута за два дни е идеално съчетание за идващите уикенд

(Visited 357 times, 1 visits today)

1 Comment

  1. Pingback: Какво ми донесе 2020 година

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *