Една нестандартна сватба

Когато е малко, всяко момиченце си мечтае за голяма красива бяла рокля, огромна сватба с много приятели и роднини и като цяло си се представя като принцеса от приказките. Когато това момиченце стане голямо обаче, решава че голямата сватба не е чак толкова специално нещо. Да, хубаво е да се видиш в бяла рокля, но да изхарчиш толкова много пари само за един купон (както се изразяваше Чандлър от „Приятели“), не е чак толкова разумна идея.

Винаги съм била от практичните хора. И от тези, които не обичат стандартните неща. Почти всички традиционни сватби си приличат. Не, не искам да обидя никого и да кажа, че сватбата му е скучна или нещо подобно. Но никога не съм си падала по масовите традиции, празнувания и т.н. Когато със съпруга ми се сгодихме и започнахме да обмисляме каква сватба да направим, аз бях бременна в трети месец. Естествено, преди това винаги казвах, че няма да се омъжа бременна, но не случайно хората са казали „никога не казвай никога“. Дали заради хормоните, или защото нямахме много време да мислим, ни хрумна една страхотна идея. Решихме да се оженим в Ягодинската пещера. Когато преди 15 години бях в този район на екскурзия от училище, съм запомнила, че там се правят сватби, и винаги съм се чудила кой луд ще отиде да се ожени там при 3 градуса в пещерата.

Цялата идея тръгна от там, че искахме само да подпишем, а на следващата година да правим голяма сватба. Първоначално трябваше да сме само ние с мъжа ми и кумовете. Но в последствие станахме около 20 човека. Организацията я направихме за броени дни.

Звъннах по телефона, запазих дата, дори казах по-късно на мъжа ми датата и че трябва да е свободен в този ден. Всичко ми беше като на шега и точно заради това не се притеснявах за нищо. Отидохме в София да изберем рокля, влезнах в първия магазин и бях готова за 30 минути с покупката и. Реших, че типа рокля, която винаги съм искала за сватбата, въобще не е подходяща в случая, защото е кройка, която не е подходяща за жена с корем в трети-четвърти месец. Не исках да съм с бяла рокля, защото в пещерата предполагах, че ще е кално, а и не мислех че е удачно да съм с бяла рокля и бременна в четвърти месец. Любимият ми цвят е тъмно синьо и реших, че това ще е цветът на сватбата.

Сега, когато се върна назад, може би щях да се постарая малко повече за организацията. В последния момент успяхме да намерим къща в малкото, но китно и красиво селце Буйново, свободна за толкова много хора.

Наистина не се бях замисляла, че може би трябваше да наемем DJ, който и да е водещ, но може би и така както се получиха нещата, беше добре. Просто направихме един плейлист и го оставихме да се върти на компютъра в заведението. Единствено като украса поръчахме цветя, които да сложим на масата, и се получи много красиво, семпло и горско.

Церемонията по подписването беше в 4 часа следобед. Сутринта рано бях на фризьор за прическа, което беше единството ми приготовление за сватбата. След това тръгнахме към село Борино, да може да се облечем и да се подготвим за церемонията. Стигнахме буквално 1 час преди указаното време. Имам късмет, че кумът ми е гримьор. Буквално се наложи за 10 минути да ме гримира и да ме преведе в приличен вид, като за булка. Тръгнахме към Ягодинската пещера. Там ме посрещнаха моите приятелки от София, които положиха доста усилия, за да дойдат. Дрескода на сватбата беше бели кецове със сини връзки, направих гривни от същия плат като връзките.

Пред пещерата ни посрещнаха с родопска гайда, което направи атмосферата много автентична. Първо в пещерата влезнаха гостите, а след това и ние.

Пред нас вървеше жената с гайдата и огласяваше цялата пещера. Вътре беше доста студено, но дали заради емоциите не усетих нищо. Самата церемония не продължи много. След нея традицията е младоженците, заедно с кумовете да обикалят цялата пещера, а не да се връщат от входа.

Целият участък беше доста дълъг, но и доста кален и хлъзгав.

Синята ми рокля на места стана черна, а да не говорим за белите кецове. Но пък емоцията си заслужаваше. Гайдата ни придружи по целият път. Не знам как да опиша цялата атмосфера в пещерата, с тези сенки и звукът на това родопско чудо. Всичко беше толкова мистично, различно и запомнящо се.

След като излезнахме от пещерата, с кумовете се отправихме към една полянка, на която да си направим фотосесия.

Случайно се оказа, че там има и рекичка и отново всичко около нас беше като приказка. А нищо от това не беше планирано. Всяко едно нещо се случваше спонтанно, недообмислено, без много приготовления и каквито и да било нерви и притеснения дали ще се случи.

Бях се пуснала по течението. Когато се завърнахме в ресторанта, вече масата беше украсена и гостите ни чакаха.

Хубаво е когато споделяш този момент с най-близките си хора. Купонясвахме , танцувахме, забавлявахме се. Аз обаче си легнах в 23ч, защото бях изключително изморена от всички емоции, а и когато бях бременна постоянно ми се спеше.

Когато след време се чудихме дали да не направим голяма и истинска сватба, решихме, че тя само ще бледнее пред емоцията и невероятното приключениe, коeто преживяхме преди това. Понякога хубавите неща стават спонтанно, без много приготовления. Просто решаваш и го правиш. И това му е хубавото, дори с неговите несъвършенства.

Важното е когато се върнеш назад във времето, да си спомняш тези красиви мигове и да си щастлив, че са се случили точно по този начин. А аз съм щастлива, че моите приятели, роднини и шаферки, са точно толкова щури колкото мен, и когато им казах за идеята си, бяха с двете ръце за. Пожелавам на всички да сте обградени с толкова ентусиазирани и истински хора.

А ако искате да направите сватбения си ден наистина едно незабравимо преживяване, мисля че може да последвате примера ни. Хората в тази част на България са изключително гостоприемни, мили и те карат да се чувстваш специален. А и когато можеш да направиш нещо такова, в наистина красива пещера като Ягодинската , мисля че човек трябва да се възползва. Защото страната ни е пълна с големи красоти, които понякога взимаме за даденост и не им придаваме необходимото уважение и любов.

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *