Домът на приказките

Можем да отидем където си поискаме, да бъдем и да имаме всичко, за което някога сме мечтали. Нямаме ограничение за въображението си. Най-хубавото е, че всичко това е само на една ръка разстояние. Единственото, от което се нуждаем, е да отворим и да се потопим в правилната книга. Светът на четивото може да ни заведе до земи, за които не сме и предполагали, че съществуват. До култури, до които никога не сме мислили, че можем да се докоснем. Само този, който е преживял написаното в една книга, става жаден за още. Най-лесният начин да се измъкнем от действителността е просто да отидем в книжарницата или в библиотеката и да изберем заглавието, което ни грабва първо.

Тези от вас, които ме познават, знаят че посетя ли книжарница, измъкването е трудно. Мирисът на книги, всички тези тонове хартия около мен, всяка една, вход за различен свят, ме обсебват и не искат да ме пуснат лесно.

Когато преди две години реших да направя екскурзия из Европа, две от дестинациите бяха ясни – Виена и Прага. Да, много от вас са ходили в тези градове и ще кажат нормално, това са топ дестинации в Европа и нищо чудно, че съм се спряла на тях. Но основната причина, поради която ги сложих в списъка са Библиотеките им. За градовете няма да ви разказвам, или поне не сега. За тях сте чели доста, или сте ги посещавали, или сте гледали снимки и знаете, че са едни от най-красивите и романтични места. Но нека ви разкажа за тайната им съкровищница.

Преди пет години се озовах във Виена. Тогава държах да посетя националната им библиотека. За жалост нямах късмет. Оказа се, че в понеделник е затворена за посетители. Тогава си обещах, че един ден отново ще се върна. Така и стана. През 2017 година мечтата ми се осъществи. При планиране на маршрута, първото мястото, което бях набелязала за европейската ми разходка, познайте кое беше.

Главният вход на националната библиотека е отделен от входа на туристическото крило. За да намерите как да влезнете в тази част на сградата, може да питате във фоайето на централната част. Заплаща се такса, от порядъка на 8-9 евро. Още от входа забелязах червения килим, който ни посрещна. Това ме накара да се почувствам специална и да очаквам едно наистина различно място.

                                                                          Вход към туристическото крило

Докато се изкачвах по стълбите, усещах, че там има нещо необикновено. На входа ме посрещна мъж от охраната, който беше доста възпитан и просто ме помоли да снимам без светкавица. Приветства ни с добре дошли и влезнахме. Гледката, която се разкриваше пред очите ми беше неописуема. Високи тавани, огромна зала и докъдето ти види погледът – книги. Почувствах се като Белла, от приказката „Красавицата и звяра“, когато намира библиотеката на двореца.


Освен книги, в залата се намират и няколко глобуса, които изобразяват Света в различни периоди на географските открития. Някои от най-старите и ценни екземпляри в колекцията от книги, са разтворени под стъкло на специални места в залата. Слънчевите лъчи, които си поправят път през високите прозорци и купола, осветяват една от най-високите части на залата, където са разположени още множество творби. С изрисуваните си тавани това място ме накара да се пренеса в друг свят и да съзерцавам всеки един детайл с часове. Чувството, което се породи в мен е, че не сме в библиотека, а в храм на книгите, място където знанието е на почит и е показано чрез отношението, с което е направен и най-малкия детайл. Дори не знам как хората, работещи там, успяват да се погрижат за всяко едно кътче от това пространство и да поддържат хилядите екземпляри. Направи ми много добро впечатление факта, че никой не притеснява посетителите и те са оставени да се движат свободно в цялото помещение. Никой не върви постоянно да гледа дали снимаш, дали не пипаш нещо или да ти се кара, че си много близо до някой екземпляр. Оставят ти пълна свобода и точно за това успях да се потопя в магията и атмосферата на това приказно място. През 2018 година то навърши 650 години.

Докато бях на това свое пътешествие, бях и стажант в http://azcheta.com/ . Те ми помогнаха клипчето, което направих, да има завършен вид, за което им благодаря.

Разходка в Австрийската национална библиотека

Лятото е време за книжни екскурзии! А ние определено не обичаме да пропускаме важните места, когато пътуваме.За още вълнуващи книжни пътувания: http://azcheta.com/category/specialni/patuvaniya/

Публикувахте от Аз чета – AzCheta.com в Петък, 18 август 2017 г.

Другото  кътче, което посетих, беше национална библиотека Клементинум в Прага. То се състои от три зали – Бароковата библиотека, Меридиановата зала и Астрономическата кула.  Като стил бих казала, че е по-красиво от Виена, но помещенията са доста по-малки. 

Барокът значително е допринесъл за неповторимата атмосфера и архитектура. За жалост поради големият брой посетители, не разрешаваха влизането в залите. Позволяваха да се гледа и да се правят снимки от вратата на всяко помещение, а тя беше преградена с въжета.

Останах доста разочарована, защото след като вече си бях създала представа за това, което ще видя, прекалената охрана и пазене ми дойде малко в повече и уби част от романтиката, която очаквах. Като посещаемост тук беше доста по-натоварено и струпано от хора, от колкото във Виена. Може би точно заради това имаше по-строг режим. Все пак не е лесно да се съхранят богатствата. В колекцията от книги има такива на повече от 1300 години.

Въпреки ограниченият достъп съм доволна от посещението си и ви препоръчвам ако сте фенове на книгите това да бъдат задължителните места, които да видите при обиколката си във Виена и Прага. Убедена съм, че дори и да не сте от най-запалените читатели, атмосферата която ще почувствате ще ви накара да отворите поне една книга, когато се приберете у дома. Надявам се повече млади хора да посещават такъв тип места. Може би това е начина да се възроди интереса към четенето.

 

 

 

(Visited 191 times, 1 visits today)

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *