В сърцето на Родопите

Хубавото време ме предразполага да си мисля за приключения в планината. Понеже все още не съм измислила новата дестинация за следващия уикенд, реших да се върна към една почивка, която ме изпълни с енергия. Когато човек има нужда от презареждане, най-добрият лек за това е природата. Дори и два дни са напълно достатъчни да се почувстваме пречистени и заредени с положителни емоции, готови за натоварената работна седмица.

Едно от местата, което ще ви предложа за отсядане е град Чепеларе. Той се намира на около 75 км от град Пловдив и на около 10 км от курорта Пампорово. Отседнахме в комплекс „Родопски къщи“, който препоръчвам. Има два вида къщички – за 4 и за 8 човека. Ние наехме първия вариант. Мястото е доста приятно, с красива гледка и страхотни тераски с градинка, на които може да се съберете вечер, да си направите барбекю и да се насладите на тишината и чистия въздух. Гледката от къщичките

Първият ден пристигнахме късно следобед и нямахме достатъчно време за разходка. Разопаковахме багажа си и се заехме с приготвянето на вечерята.

Вкусните зеленчуци, които опекохме на жар на двора

На следвящият ден се събудихме рано и поехме по маршрута начертан за деня – Пампорово. За любителите на книгите и тук има нещичко, което да ги зарадва

Там сме ходили много пъти, но искахме да посетим така наречените Орфееви скали. За тази цел се качихме на лифта и стигнахме кулата Снежанка.

От там разходката е около 20 минути до самите скали. Табелите са малко объркани, както и навигацията, но намерихме мястото. Гледката е страхотна.

От скалите се виждат Смолянските езера и цялата гора. При ясно време погледът стига надалеч. След като посетихме това място, решихме да се върнем и качим на кулата Снежанка, за да изпием един топъл чай.

С най-малката туристка отново позираме за снимка

Въпреки, че беше юли месец, горе в планината си е студено, така че си носете връхни дрехи. Панорамната гледка на върха на кулата е несравнима.

Дори снимките могат само бегло да опишат какво изпитва човек, когато цялата величественост на планината се изправи пред погледа му.

Тук се опитах да снимам как детето в раницата ми се мята като лудо, едновременно от страх и вълнение, но в крайна сметка реших просто да направя един „арт“ кадър

След като слезнахме с лифта до ски пистата, седнахме на задължителното място за обяд. Не съм сигурно, но мисля че името му беше Панорама. През лятото, това е единственото място, което работи на пистата, така че няма как да се объркате. В това заведение правят страхотни родопски специалитети, които винаги са пресни. Обезателно трябва да опитате греяното вино с малини. След като приключихме с обяда си, се върнахме в Чепеларе и се разходкихме по центъра. Вечерта наближи и се завърнахме в къщичките, за да приготвим своята вечеря на жар и да релаксираме след разходката.

На следващият ден стегнахме багажа си и поехме своят път към Смолян. Отправната ни цел бяха езерата, които предния ден гледахме от високите Орфееви скали. Първоначално бях малко разочарована, защото точно спряхме колата и се оказа, че първото езеро е точно пред нас. Очаквах по-дълга разходка, подобна на Седемте рилски езера. Но повярвайте ми, въпреки че са лесно достъпни, красотата им несравнима.

Синята вода на езерото, зеленината на високите дървета и безкрайната синева на небето се сливаха в едно и ни оставиха без думи.

Цялата обстановка приличаше на приключенски филм, развиващ се в Канада. Общо обиколката на всички езера не отнема повече от 30-40 минути. Те са разположени точно едно до друго, но енергията и спокойствието, което излъчват са основното, което пленява всеки пристигащ тук.И както винаги отново сме с малкото ни туристче, на което въобще не му се стои в раницата

Преди месец започна нов български сериал, който се казва Дяволското гърло. Първите кадри от премиерната серия са снимани точно на това място. Една от причините да реша да гледам филма беше точно тази причина.

Нарекох това езеро „огледалното“, защото гледката е абсолютно такава.

След езерета, бяхме решили да се прибираме директно към Пловдив. Но по пътя видяхме табела с надпис за крепост Калето и решихме, че не трябва да я пропускаме. Спряхме колата на паркинга и започнахме своята разходка. След около 20 минути ходене стигнахме крепостта, която е малка, но отново тук е важна гледката.

Хората са се постарали и са направили заслон, на който може да седне и да си почине човек, а ако реши и да хапне.

Изградената тераса с гледка към цялата околност е място, от което се правят страхотни снимки.

Разходката, която си направихме с две нощувки може да се изпълни и с една, ако нямате три свободни дни. Разстоянията не са далечни, и също ще успеете да си починете, дори и да е за по-кратко.

Едно селце по пътя, което е като картичка

Понякога не осъзнаваме какви прелести се крият само на час или два път от Пловдив. Трябва да ценим повече красотите, които са буквално под носа ни. Има толкова много места, които все още не сме посетили, а са около мястото, което живеем. Убедена съм, че думите на Алеко Константинов – „опознай родината си, за да я обикнеш“ са абсолютно верни и го осъзнавам с мен самата.

 

 

 

 

 

(Visited 404 times, 1 visits today)

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *