Армения – запознайте се с Кавказ – част II

След като вече ви запознах със столицата на Армения, сега ще ви разведа из планините на тази красива кавказка държава. Имам да ви разказвам наистина доста, така че искрено се надявам да не ви отегча. Не обичам да пиша дълги статии, но този път май не ми се получи да е кратка.

Първата ни спирка е Гарни – езически храм на бог Митра .

Той се намира на около 30 км от Ереван (имайте в предвид, че в Армения разстоянията не са големи, но времето за което се минават е дълго. Пътищата са предимно планински, а шофьорите карат доста рисковано. Ако обмисляте да наемете кола и да се разхождате самостоятелно трябва да имате в предвид, че поемате голям риск). Като година на възникване се счита че е 77 – 78 година. Природата тук е много красива, защото  се образува каньон около река Азат.

Храмът е интересен, особено за любителите на Римски и Гръцки останки. Честно казано аз бях впечатлена повече от природата около храма, от колкото от самия него. Гледала съм толкова много останки по Света, че в един момент вече не ме привличат.

Но ще призная, че наистина е много запазен като се има в предвид колко силни заметресения е имало в района. За посещение на този обект се изисква входна такса. Интересното е, че в Армения на много от местата цената за арменци и за чужденци е различна. Обикновено за чужденци таксата е три пъти по висока. Естествено нямаше как да ме объркат за арменка, така че навсякъде плащах повече от останалите. Входът беше на цена около 3 евро за мен.

Гледки по пътя

На около 10-15км след Гарни, се намира манастирът Гегхард. Още щом спряхме колата на паркинга аз останах стъписана от гледката.

Този храм се намира буквално в скалите и се показва толкова величествено и красиво.

Бях чувала доста за Гегхард, но наистина не мислех, че ще ме впечатли толкова много. За жалост хубави снимки могат да се направят само с дрон или от доста високо от скалите в страни.

Манастирът е строен през 13ти век. Това беше първият арменски храм, в който влизах. Бях чувала, че вътре храмовете са доста по опростени от нашите,  че няма икони или статуи.

Наистина когато стъпих в църквата видях, че вътре е празна. По стените могат да се забележат множество кръстове или надписи, които са издълбани в камъка. Ако трябва да съм честна, смятам че точно така трябва да изглежда един храм.

Католическите катедрали са много красиви, но все пак ако това е Божии храм, смятам че е по-редно да е изчистен и хората да го посещават  за да се молят, а не да се възхищават на златата и архитектурата в него. Арменските храмове са много красиви и величествени отвън.

В Гегхард има място, от което извира вода, която все още никой не може да разбере от къде идва. Там хората се нареждат на опашка и си пълнят шишета или измиват лицето си или местата, които ги болят. Смята се, че е лековита. В двора има много каменни кръстове.

Това са типичните за всяка една арменска църква хачкар. Освен това забелязахме, че по местата където в скалите има дупки, хората взимат малки камъчета и се опитват да ги хвърлят в процепа.

Това също се прави за здраве, забелязахме го на няколко места в Армения. За да видим величието на Гегхард от високо, решихме да се покатерим по скалите, за да направим красива снимка.

    

Докато се катерихме видяхме едни чужденци, мисля че бяха персийци. Те започнаха да ни крещят нещо, и си мислихме, че искат да им направим снимка. След няколко минути опити да разберем какво всъщност се опитват да ни кажат, се оказа че точно зад нас има доста голяма отровна змия – гюрза. Както споменах и в първата част на разказа си, по тези земи е доста често срещано влечуго. Не знам за колко минути се изкачихме, но слизането, повярвайте ми, беше за секунди. Докато съм се разхождала из планините в България, никога не съм имала подобен страх. Но след тази случка, където и да ходехме в Армения, постоянно си гледах в краката и избягвах всякакви места, където не мога да видя какво има.

Пред храма, по пътя към паркинга има доста сергии, които продават гата.

Препоръчвам ви да си купите, защото казват, че в този район ги правят най-вкусни и са типични точно за тази част на Армения.

След тези две красиви места, които посетихме, решихме да се отправим към Тзахкадзор (не знам дали изписвам правилно всички арменски имена, така че ако сте ги виждали по различен начин не се учудвайте). Този курорт е подобен на нашия Пампорово. Но наистина е доста по-красиво. Няма такова строителство от хотели, които да унищожават природата и се насладихме на невероятна атмосфера.

Лифтът, с който се изкачихме, стигаше на около 2300 м. надморска височина. След него обаче имаше още един лифт, който сега не работеше.

Той изкачва до най-високата част 2819 м. от където почват и ски пистите. Не очаквах да се качваме на лифт и да ходим до това място, на братовчеда на мъжа ми, който ни разхождаше навсякъде, реши че това е място, което няма как да пропуснем. И беше прав.

Студът беше ужасен, около 10 градуса, но си заслужаваше. Това беше първият ми ден със запознаването на Армения и останах адски учудена от всичко, което видях само за ден.

И тук сме оставили следа

Като цяло планините им не са зелени, повечето е пустош. Но точно тази част беше толкова зелена, че се чудих наистина ли може да има такава красота и толкова свежо зелено. Комплексът и спортните съоръжения в  Тзахкадзор са построени за подготовка на съветските спортистите за Зимните олимпийски игри през 1988г. В курорта се намира манастирът Кечарис.

Той е строен между 11 и 13 в. Състои се от четири църкви, два параклиса и древно гробище, в което се намират хачкари от 7-8в.

Когато посещавате манастири в Армения, винаги гледайте в краката си, защото в много от дворовете на земята се намират надгробни плочи, които понякога трудно се забелязват.

Тези три забележителности могат да се съчетаят с посещение на езерото Севан. Но ние го оставихме за друг ден, защото времето беше облачно и леко студено.

Следващото приключение, на което тръгнахме беше така желаният от мен манастир Татев. Толкова много бях слушала за този манастир от родителите на съпруга ми, че още щом стъпихме на арменска земя започнах да питам като малко дете кога ще отиваме там. Като километри е на около 250 км от Ереван. Но както споменах по-горе, времето за пътуване е доста. За да имаме достатъчно време тръгнахме в 6 сутринта. Защото по пътя има доста забележителности, на които трябва да се спре.

Първата спирка по пътя беше манастирът Хор Вирап. Не знам дали помните, но Армения е първата християнска държава. Точно за това и основните туристически забележителности и изобщо важни неща за посещение са манастирите. Интересното е, че всеки един манастир си има нещо различно и интересно, с което се различава от останалите. Аз не съм фен на църкви, но за 10 дни така и не ми омръзнаха. Просто местата, по които са разположени, природата, атмосферата, хората, всичко това ги прави различни един от друг. Магията и енергията, която излъчва всеки един е различна. Например Хор Вирап, за който ще ви разкажа след малко – най-голямото му преимущество е, че се намира в подножието на Арарат.

Манастирът не е далеч от Ереван и точно заради това бяхме там около 7 сутринта. Имаше само двама туристи и успяхме да се насладим само ние на цялото величие, което ни предложи. Първото нещо, което ме заплени – гледката !!!

Да, този Арарат, наистина ме плени за цял живот. Със своите 5 137 м. и с цялата си красота, която показа. Бяхме късметлии, че можахме да видим тази красота. Защото през последните ни дни в Армения, нямаше и следа от планината – така се беше скрила зад облаците, че щеше да е жалко да сме стигнало до 30 км от нея и да не можем да и се насладим. Явно силното ми желание за посещение на Татев и всичко по пътя ни донесе късмет и най-прекрасното време, за което можехме само да мечтаем. Според легендата Ноевият ковчег се намира в Арарат, и точно заради това болката на арменците е още по-голяма от взетата им територия от Турция. Последните години се появиха доста доказателства, че наистина това е ковчегът от библейските предания. Естествено всеки е свободен да вярва или не. Но ако трябва да съм искрена наистина има нещо в тази планина. Просто когато погледнеш към нея не можеш да извъртиш поглед. Като че ли се появява някакво магнитно поле и те кара само да я съзерцаваш. И така, нека да се върна към пътешествието ни.

 

Хор Вирап е манастир, който е с голяма важност за страната. Легендата гласи че св. Григорий е заточен в една дълбока яма, в която всички са мислили че ще загине. Но той е оцелял там цели 13 години, благодарение на една вдовица, която идвала и всеки ден му носила храна и вода. Така през 301г., когато заточението му било прекратено, той се завърнал в царския двор и покръстил владетеля. Така Армения е станала първата християнска държава.

Мястото, където е бил заточен все още се пази и до днес. До него се стига по една метална стълба, която е доста стръмна. Мястото е доста надълбоко и е истинско чудо, че някой е оцелял цели 13 години там.

След като се насладихме и на този манастир, продължихме пътешествието си. Следващата ни спирка е манастирът Нораванк. Чудих се дали да разказвам тази история, и мъжът ми сигурно няма да е съгласен, но ще я споделя с вас за да се посмеете, а и да ви е за урок. Когато бяхме на 5-6км от този манастир на пътя имаше възрастен човек на стоп. Решихме да спрем и да го вземем, защото видяхме, че има още доста път и искахме да му помогнем. По пътя той ни разказа как се грижи за един стар параклис, който сам е намерил и изкопал преди години и сега го поддържа. Каза че в него има светена вода, която помагала на всеки, който пие от нея. Пита ни дали имаме бутилки и естествено момчетата бяха толкова ентусиазирани от разказа на този човек, който аз така и не разбрах, защото бърбореха само на арменски, че изсипаха и двете ни шишета с вода, за да сме имали повече от светената. Отби ни от пътя и ни прекара през едни пътеки, където наистина много се молех да не ме захапе някоя змия и това да е края на моето пътешествие. Повървяхме 10 минути из горите и стигнахме една каменна постройка. Когато влезнахме в нея видяхме навсякъде икони и в земята дупка, в която имаше вода. Започна да пълни шишетата, но видяхме че водата стои мазна. Той каза че така си излизала от земята. След като напълни шишетата, явно очакваше някакво дарение и му дадохме около 5 евро. Вече когато излезнахме и се върнахме към колата,на моите спътници им светна лампичката, че явно това е номер за туристите. Водата изглеждаше ужасно и толкова мазна, че за нищо не ставаше. В крайна сметка останахме без вода за пиене и с 5 евро по-малко. Продължихме още 5 минути и стигнахме до Нораванк.

 

Този манастир е много красив, защото архитектурата му е по-различна от останалите. Той е на два етажа, като може да се стигне до втория етаж по външно стълбище, което е много стръмно.

Направено е така, за да може ако идват да ограбват църквата да се качат нагоре, но от тези стръмни стъпала слизането е много трудно и така ще забави евентуалните нашественици. Различното при тази църква е, че на входа иконите, които са изрисувани в камъка, са с продълговати очи като монголци.

По времето когато е строена църквата е имало много нашествия от монголци. А именно архитектурата им ги е спасила от изгаряне и ограбване. Когато монголците са идвали да ги палят и са гледали от долу входа на манастирите, са питали защо очите на арменските богове са издължени по този начин.

Отговорът бил, че това е техния Бог, при което нашествениците решили, че богът им е един от тях и Чингиз Хан забранил каквото и да било нахълтване в тези храмове.

Природата около Нораванк също е много красива – високи голи скали, които заобикалят целия манастир. Задължително трябва да посетите това място, ако решите да ходите в Армения.

Пътешествието ни към Татев продължи, но се отбихме, за да посетим още една красота – водопадът Шаки. След като паркирахме колата, повървяхме около 10 минути пеш и пред нас се разкри невероятна гледка. Такъв водопад никога не съм виждала до сега.

Да, в България съм посещавала много, но толкова красив и пълен с вода, виждах за първи път през живота си.

За жалост не можехме да стоим дълго и да му се любуваме, защото наистина страхът ми от змии се беше развил до такава степен, че не виждах ли какво има около мен, никога не ми беше спокойно. Въпреки че местните хора си правиха хоровац (типично арменско ястие – пече се месо на пещ, със специални подправки) в околността покрай реката и се наслаждаваха на природата.

След тази кратка отбивка продължихме към Татев. Пътят беше доста дълъг. Стигнахме там около 15ч. Пълно е със завои и пътят не позволява да се кара с висока скорост. Докато пътувахме се наслаждавахме на природата и на това колко е по-различна от България. Пълно е с каменни планини, растителността е доста малко, но и в това има чар.

Скалите образуват интересни форми, за жалост доста от тях не можахме да снимаме, защото светлината не беше подходяща, а и нямаше добри места за отбиване, за да спрем. След дълъг и доста изморителен път най-после стигнахме до местоназначението си. За да се стигне до храмът Татев се използва лифт. Той е записан в книгата на Гинес за най-дългият лифт в света.

Преди много години хората са ходили по 12 дни пеш, за да стигнат до манастира.

В знак на това, продължителността на лифта е 12 минути. Трябваше да изчакаме 40 минути, докато дойде часът на билета ни. Цената, като за стандарта на  Армения е висока – платихме около 27 лева на човек за двупосочен билет.

На тази забележителност нямаше значение дали си арменец или чужденец като цена. Единствено имаше отстъпка за хората, които живеят в близките села, защото се качват горе до манастира и продават нещата, които правят, за да изкарат прехраната си. Всичко около лифта е направено много модерно и на много високо ниво. Докато чакахме, седнахме да пием кафе, а гледката беше невероятна.

Когато се качихме в кабинката, от там беше още по красиво. Цялата прелест на планината и гората се откриваше пред очите ни и беше в краката ни.

От лифта се вижда старият път, по който са ходили хората преди години. Наистина е много стръмен и заобиколен и се чудя как са стигали до този манастир. А той от своя страна е много красив.

Построен е около 11 в. Тогава в него са служили около 1000 монаси. Една от забележителностите на манастира е колоната в двора му.

Интересното за нея е, че е свободно поставена и вибрира. Използвали са я при земетресения, както и като предупреждения, че идва голяма армия. На върха и има хачкар. Най-странното при колоната е, че тя разрешава да я заклатиш. Може да се опитваш да я бутнеш, но да не можеш да я помръднеш. В друг момент когато я бутнеш по съвсем същия начин тя се заклаща.

Манастирът е имал голяма библиотека и университет. През 1920 година именно на това място е обявена независимостта на Република планинска Армения. Тя е просъществувала само малко над шест месеца. От манастира се открива прекрасна гледка. Това място е зареждащо с енергия и част от него ми напомня на Индиана Джоунс.

Не знам дали заради хачкарите или за различната архитектура, която не съм виждала преди, но определено арменските храмове си заслужават посещението си.

След като приключихме нашето посещение и се върнахме обратно с лифта, мислех че ще се насочим да потърсим хотел да си починем. Но се оказа, че програмата ни не е приключила и се отправихме да посетим и последното място за деня – Хндзореск (тук отново не съм сигурна за името). Това място не е далеч от лифта, на около 40 км., но пътят е ужасен и ни отне доста време да стигнем. Точно когато стигнахме разбрах, че всъщност съм гледала това място в интернет, но не мислех че ще имаме време да го посетим. Паркирахме колата и започнахме да слизаме по дървени стълби надолу, за да стигнем до мост, който ще ни отведе от другата страна. А именно там се намира древен пещерен град, който изглежда наистина много таен и интересен. Дървените стълби бяха адски много.    

Дали защото бяхме станали в 6 сутринта и пътувахме 300 км, или наистина си бяха доста, но се поизморихме докато стигнем моста. От далеч не изглежда нищо особено – просто въжен метален мост – дълъг 160 метра, висок 63м. и тежащ 14 тона.

Да, но определено не е обикновен мост. Това беше едно от най-страшните изживявания в живота ми. Вече се чудих кое ще ме погуби – дали опасността от змии, или този клатещ се мост. Докато ходих по моста, усещах как се клати, усеща се една безтегловност и чувство че пропадаш в пропастта под теб. Тези 160м. бяха най-трудните в живота ми. След като стигнах до края му и усетих твърда земя под краката си, казах че няма да се върна по него и ако трябва ще вървя пеш до селото.

Разбира се нямаше как да стане това и се наложи на връщане да преживея същия стрес, но бях с една идея по смела.

А пещерният град, до който всъщност води моста е място, в което до началото на 20 век са живяли около осем хиляди души. Около 1913г. там е имало 1800 жилищни сгради, 7 училища, магазини и работилници.

След като благополучно се завърнахме от моста, поехме пътя на обратно към Татев, защото решихме да търсим място за нощуване в село Халидзор, което е на няколко километра от него. Намерихме едно еко селище, което бях гледала в booking.com. Имахме късмет и наехме бунгало, което беше едно доста интересно и хубаво място за спане.

Всичко беше дървено и направено много уютно. В ресторанта на хотела предлагаха вкусна храна, а гледката и въздуха бяха прекрасни.

Препоръчвам ви това място с две ръце, защото след такъв дълъг преход, това е идеалното място за релаксиране и завършване на този прекрасен ден. На следващия ден поехме дългия път към Ереван заредени с енергия и положителна емоция от страхотните изживявания.

Смятах, че ще успея да събера приключенията ми в Армения  в две статии, но явно наистина има доста за разказване и ще се наложи да напиша и трета част, в която да ви разкажа за пътуването си до Ечмиадзин, Севан, Гошаванк и Дилиджан. Надявам се да ви е интересно, а от вас зависи дали ще има и трета част. Ако искате продължение просто ми пишете във фейсбук.

Със специални благодарности на моя „armenian best friend“ Хово. Без него нямаше да видим нищо от тези красоти, а желанието с което ни показа всичко и се стараеше да се докоснем максимално до всички забележителности, доста малко хора биха го имали.

 

 

 

 

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *