С появата на детето животът ни свършва – да, ама не

Първата мисъл, която минава на много хора, когато разберат, че ще стават родители, е че животът им е бил до тук и всичко интересно приключва. Но нека бъдем реалисти – животът е такъв, какъвто сам си го направим. Има хора, които живеят по скучен живот от тези, които имат дори две деца. Така че всичко зависи от гледната ни точка и от това какви хора сме всъщност.

Да бъда честна въобще не бях подготвена да ставам майка. Новината ми дойде като шок и имах доста малко време да свикна с факта, че освен отговорност за мен, трябва да нося отговорност и за друго човешко същество. Въпреки, че родих на 27, което не е чак толкова ранна възраст, все още не се чувствах подготвена. Смятам, че всъщност никой не може да се почувства подготвен за това нещо. Но един от страховете, които имах и дори бих казала, че това беше най-големият – край с пътуванията ми. Да, това е най-голямата ми страст, пристрастеност и какво ли още не. Само мисълта, че няма да мога да посещавам нови места, култури, природни забележителности и всичко подобно, ме докарва до тотално дълбока депресия.

Пиринските езера

Когато влизах по форуми и четях мнението на жени за живота им преди и след раждането изпитвах такъв ужас и всичко беше представено в такива крайности, че ако възлагаме надежди на продължението на рода да идва от хора, които се ровят в интернет и четат мнението на такъв тип родители, смятам че расата ни доста бързо ще изчезне.

И така, основното което искам всъщност да споделя с вас е, че повярвайте ми не спирате да живеете с появата на детето. Дори напротив. Започвате да се радвате повече на живота, да гледате през очите на детето си и да забелязвате неща, които преди не са ви правили впечатление. Когато се разхождаме с нея в гората тя забелязва всяко едно животинче, дръвче, чува всяка една птица и всичко това я впечатлява много. По този начин и ние започнахме да обръщаме внимание на малките неща и да оценяме още повече пътешествията си.

Бачковски манастир – Аязмото

Още от както се е родила сме постоянно с нея по балканите и пътищата. Когато беше на 5 месеца я заведохме в Гърция на море. На 9 месеца я качихме на Пиринските езера. На 1 година и половина обиколихме с нея цяла Северозападна България. След това даже не мога да опиша всяко едно място, което сме обиколили с нея. Множество походи и опознаване на нови места. Има места, на които дори хора без деца не са ходили, а ние си я слагаме в раницата и си я мъкнем навсякъде с нас. Родителите ни доста пъти не са съгласни да „тормозим детето“, съветват ни да я оставим и да ходим сами, но няма по готино чувство от това да сме всички заедно. Да, понякога признавам има неудобства. Все пак става въпрос за малко дете – не винаги е на кеф, понякога реве, тръшка се, не иска да стои мирно, иска да играе, а сме на място където това е невъзможно и няма как да я пуснем да си щурее, но в края на всяко пътешествие за миг не сме съжалили, че ни е придружавала и сме споделили тези мигове с нея. Да, тя е малка  и няма да помни, това е факт, но въпроса е че ние ще помним и ще знаем, че сме били заедно.

Кавала

Цари мали град

Белоградчишки скали

Пещера Леденика

Белинташ

Така че скъпи читатели, ако сте авантюристични натури, приключенци по душа и желаещи да откриват нови и нови предизвикателства, с появата на детето просто ще възпитате още един пътешественик. Има места, на които наистина е трудно да се вземат децата, говоря за изкачване на върхове и доста по-екстремни изживявания. Но за всяко нещо си има време и дори да няма кой да ви помага и няма на кого да го оставите, просто може да отложите част от тези места за в бъдеще, когато ще е по-лесно да отидете заедно. Признавам си на много от местата, които посещаваме в чужбина не взимаме Никол, защото така ни е по-лесно, а и имаме баби които да помагат и да я гледат. Но ако нямаше кой да ни помага, просто щяхме да отложим тези пътешествия за след две три години в бъдещето или когато си правим програмата за пътуването да съобразим повечето неща с нея.

Дяволската пътека

Препоръчвам ви да си вземетe ергономична раница и всичко е доста лесно. В момента Ники е на 2 години и 8 месеца и смятам, че имаме още една година, в която можем да я ползваме за улеснение. След това предполагам нещата ще бъдат малко по-трудни за определен период от време.

Според мен животът ни не свършва с появата на детето, а просто трябва да пренареждаме по-малко по различен начин приоритетите си и да се съобразяваме с още едно човешко същество.

(Visited 865 times, 7 visits today)

Армения – запознайте се с Кавказ – част II

След като вече ви запознах със столицата на Армения, сега ще ви разведа из планините на тази красива кавказка държава. Имам да ви разказвам наистина доста, така че искрено се надявам да не ви отегча. Не обичам да пиша дълги статии, но този път май не ми се получи да е кратка. Първата ни спирка е Гарни – езически храм на бог Митра . Той…

Read More

Армения – запознайте се с Кавказ – част I

Преди броени дни се завърнах от пътешествието си в Армения и имам да споделя наистина много неща. Точно за това ще направя и своят разказ в две части, за да мога максимално да ви дам информация, ако решите да посещавате тази дестинация. А и се надявам нещата, които ще ви разкажа, да са ви интересни и приятни, както и полезни. Целта на пътешествието ни беше…

Read More

Една нестандартна сватба

Когато е малко, всяко момиченце си мечтае за голяма красива бяла рокля, огромна сватба с много приятели и роднини и като цяло си се представя като принцеса от приказките. Когато това момиченце стане голямо обаче, решава че голямата сватба не е чак толкова специално нещо. Да, хубаво е да се видиш в бяла рокля, но да изхарчиш толкова много пари само за един купон (както се изразяваше Чандлър от „Приятели“), не е чак толкова разумна идея.

Винаги съм била от практичните хора. И от тези, които не обичат стандартните неща. Почти всички традиционни сватби си приличат. Не, не искам да обидя никого и да кажа, че сватбата му е скучна или нещо подобно. Но никога не съм си падала по масовите традиции, празнувания и т.н. Когато със съпруга ми се сгодихме и започнахме да обмисляме каква сватба да направим, аз бях бременна в трети месец. Естествено, преди това винаги казвах, че няма да се омъжа бременна, но не случайно хората са казали „никога не казвай никога“. Дали заради хормоните, или защото нямахме много време да мислим, ни хрумна една страхотна идея. Решихме да се оженим в Ягодинската пещера. Когато преди 15 години бях в този район на екскурзия от училище, съм запомнила, че там се правят сватби, и винаги съм се чудила кой луд ще отиде да се ожени там при 3 градуса в пещерата.

Цялата идея тръгна от там, че искахме само да подпишем, а на следващата година да правим голяма сватба. Първоначално трябваше да сме само ние с мъжа ми и кумовете. Но в последствие станахме около 20 човека. Организацията я направихме за броени дни.

Звъннах по телефона, запазих дата, дори казах по-късно на мъжа ми датата и че трябва да е свободен в този ден. Всичко ми беше като на шега и точно заради това не се притеснявах за нищо. Отидохме в София да изберем рокля, влезнах в първия магазин и бях готова за 30 минути с покупката и. Реших, че типа рокля, която винаги съм искала за сватбата, въобще не е подходяща в случая, защото е кройка, която не е подходяща за жена с корем в трети-четвърти месец. Не исках да съм с бяла рокля, защото в пещерата предполагах, че ще е кално, а и не мислех че е удачно да съм с бяла рокля и бременна в четвърти месец. Любимият ми цвят е тъмно синьо и реших, че това ще е цветът на сватбата.

Сега, когато се върна назад, може би щях да се постарая малко повече за организацията. В последния момент успяхме да намерим къща в малкото, но китно и красиво селце Буйново, свободна за толкова много хора.

Наистина не се бях замисляла, че може би трябваше да наемем DJ, който и да е водещ, но може би и така както се получиха нещата, беше добре. Просто направихме един плейлист и го оставихме да се върти на компютъра в заведението. Единствено като украса поръчахме цветя, които да сложим на масата, и се получи много красиво, семпло и горско.

Церемонията по подписването беше в 4 часа следобед. Сутринта рано бях на фризьор за прическа, което беше единството ми приготовление за сватбата. След това тръгнахме към село Борино, да може да се облечем и да се подготвим за церемонията. Стигнахме буквално 1 час преди указаното време. Имам късмет, че кумът ми е гримьор. Буквално се наложи за 10 минути да ме гримира и да ме преведе в приличен вид, като за булка. Тръгнахме към Ягодинската пещера. Там ме посрещнаха моите приятелки от София, които положиха доста усилия, за да дойдат. Дрескода на сватбата беше бели кецове със сини връзки, направих гривни от същия плат като връзките.

Пред пещерата ни посрещнаха с родопска гайда, което направи атмосферата много автентична. Първо в пещерата влезнаха гостите, а след това и ние.

Пред нас вървеше жената с гайдата и огласяваше цялата пещера. Вътре беше доста студено, но дали заради емоциите не усетих нищо. Самата церемония не продължи много. След нея традицията е младоженците, заедно с кумовете да обикалят цялата пещера, а не да се връщат от входа.

Целият участък беше доста дълъг, но и доста кален и хлъзгав.

Синята ми рокля на места стана черна, а да не говорим за белите кецове. Но пък емоцията си заслужаваше. Гайдата ни придружи по целият път. Не знам как да опиша цялата атмосфера в пещерата, с тези сенки и звукът на това родопско чудо. Всичко беше толкова мистично, различно и запомнящо се.

След като излезнахме от пещерата, с кумовете се отправихме към една полянка, на която да си направим фотосесия.

Случайно се оказа, че там има и рекичка и отново всичко около нас беше като приказка. А нищо от това не беше планирано. Всяко едно нещо се случваше спонтанно, недообмислено, без много приготовления и каквито и да било нерви и притеснения дали ще се случи.

Бях се пуснала по течението. Когато се завърнахме в ресторанта, вече масата беше украсена и гостите ни чакаха.

Хубаво е когато споделяш този момент с най-близките си хора. Купонясвахме , танцувахме, забавлявахме се. Аз обаче си легнах в 23ч, защото бях изключително изморена от всички емоции, а и когато бях бременна постоянно ми се спеше.

Когато след време се чудихме дали да не направим голяма и истинска сватба, решихме, че тя само ще бледнее пред емоцията и невероятното приключениe, коeто преживяхме преди това. Понякога хубавите неща стават спонтанно, без много приготовления. Просто решаваш и го правиш. И това му е хубавото, дори с неговите несъвършенства.

Важното е когато се върнеш назад във времето, да си спомняш тези красиви мигове и да си щастлив, че са се случили точно по този начин. А аз съм щастлива, че моите приятели, роднини и шаферки, са точно толкова щури колкото мен, и когато им казах за идеята си, бяха с двете ръце за. Пожелавам на всички да сте обградени с толкова ентусиазирани и истински хора.

А ако искате да направите сватбения си ден наистина едно незабравимо преживяване, мисля че може да последвате примера ни. Хората в тази част на България са изключително гостоприемни, мили и те карат да се чувстваш специален. А и когато можеш да направиш нещо такова, в наистина красива пещера като Ягодинската , мисля че човек трябва да се възползва. Защото страната ни е пълна с големи красоти, които понякога взимаме за даденост и не им придаваме необходимото уважение и любов.

(Visited 617 times, 3 visits today)

Един прекрасен ден в района на Фотинските водопади

Въпреки, че имахме три почивни дни, не можахме да се организираме за по-дълга и далечна разходка. Решихме да повярваме на прогнозата за времето, която доста ни излъга. Когато в събота сутрин се събудихме и видяхме, че вместо да вали, времето е слънчево и топло, веднага решихме, че трябва да прекараме деня си в планината. Скоро едни приятели бяха до Фотинските водопади и ни разказаха, че…

Read More

Наистина ли пътуването е само за богатите?

Предполагам, че всеки един пътешественик постоянно чува: „От къде имаш толкова много пари, че постоянно пътуваш“, „сигурно заплатата ти е доста голяма щом можеш да си позволиш пътешествия“. Истината е, че въобще не е толкова скъпо, както доста от вас си мислят. Всичко е въпрос на приоритети. Ще кажете, че това са празни приказки, но се замислете. Някои хора предпочитат да дават всеки месец по…

Read More

Мароко – страната на контрастите

Преди броени дни се завърнах от пътешествието си в Африка. Мароко е втората държава, след Египет, от този континент, която посещавам. Имах голямо желание да опозная Мароко. Дали заради филмът Казабланка, или защото последните години доста нашумя като дестинация, или просто защото исках да видя нещо по различно от Европа. Когато организирам своите пътувания, винаги го правя сама и избягвам туристически агенции. Но за тази…

Read More

Барселона – незабравимо приключениe

Доста ми е трудно да напиша за това свое пътешествие. Посетих Барселона преди пет години и сега когато гледам снимките, се връщам назад във времето и се чудя от къде да започна своят разказ. Поводът за заминаването беше завършването на гимназия на брат ми и това беше семейният ни подарък за него. Когато заминавахме не очаквах нищо от това пътуване. Нямах предварителни очаквания и никога…

Read More

В сърцето на Родопите

Хубавото време ме предразполага да си мисля за приключения в планината. Понеже все още не съм измислила новата дестинация за следващия уикенд, реших да се върна към една почивка, която ме изпълни с енергия. Когато човек има нужда от презареждане, най-добрият лек за това е природата. Дори и два дни са напълно достатъчни да се почувстваме пречистени и заредени с положителни емоции, готови за натоварената…

Read More

Северозападна България – скритата перла на страната ни

Първите ми няколко статии бяха за пътешествия из Европа. Но смятам, че е време да ви запозная и с красотите на страната ни. Много от нас постоянно пътуват в чужбина и използват почивните си дни за това. Но повярвайте ми, това което може да ни предложи родината, въобще не е малко и ще останете много приятно изненадани, когато започнете да я обикаляте. За малките си…

Read More